НДК има огромен и все още неоползотворен потенциал, каза за БТА в Перник експертът по комуникации Анелия Скримова

Преди десет години Националният дворец на културата (НДК) премина през един от най-трудните, но и най-ключови периоди в своята история, свързан с възстановяването му като водещ културен и обществен център. Това разказа за БТА Анелия Скримова - експерт по антикризисни комуникации и ръководител на комуникационното звено на НДК в най-силния му период (2015 - 2016 г.). Тя бе специален гост на Националния пресклуб на БТА в Перник по повод представянето на новия брой на списание „ЛИК“, посветен на 45-годишнината от откриването на НДК.
Тя описа периода като изключително тежък. „Тогава НДК беше със сринат обществен образ, липса на комуникационни канали, натрупани задължения, занемарена материална база и затворени от години пространства. Беше загубил основната си функция и беше напът да остане извън културния живот на страната“, посочи Скримова. Тя отбеляза, че в ситуация, в която малцина са били готови да поемат подобно предизвикателство, е взела решение да се завърне от Брюксел и да се включи в процеса. По това време тя вече има сериозен опит в политическия PR и десетки успешни кампании зад гърба си.
„Събрахме екип от ентусиасти с амбицията да върнем не само живота в НДК, но и културата като обществена ценност“, каза Скримова и подчерта, че подобна трансформация е изисквала време и последователност. „Имах късмета да работя с ръководство, което ми даде пълна свобода да реализирам новаторски идеи, което се оказа ключово за възстановяването на контакта с публиката“.
Сред най-сериозните предизвикателства Скримова открои съпротивата на утвърдени вътрешни навици и трудността да се задвижи в друга посока мащабна и инертна система. Въпреки трудностите процесът на трансформация започва да дава резултати. НДК постепенно възстановява ролята си на активен културен център, като привлича публика и разширява културната си програма. Възобновена е дейността на кино „Люмиер“, създадени са нови пространства като Центърът за книгата и литературният клуб „Перото“, както и платформи за съвременни изкуства и специализирани продукции за деца и младежи. Провеждат се множество събития, често паралелно в различни зали, а интересът на публиката нараства осезаемо според нея.
„Помня чувството, когато НДК светна и отново се изпълни с живот. Дори фоайетата придобиха различен смисъл, защото във всеки ъгъл се правеше култура, а млади и стари се редяха на опашки за книги и билети. През доскоро зацапаното стъкло на Двореца проби светлината. Буквално всеки ден беше едно велико предизвикателство. За НДК отново се заговори, включително и в чужбина - отразяваха ни световните медии. Тогава започна и подготовката за българското председателство на Европейския съвет“, спомня си Скримова.
По думите ѝ по това време НДК отново започва да присъства активно в обществения и медийния живот, включително и на международно ниво. Ключов елемент в този процес е изграждането на цялостна комуникационна стратегия от нулата. Започва ребрандирането на НДК. „Създадохме комуникационната инфраструктура - от каналите до съдържанието и партньорствата“, обясни тя. В кратък срок медиите са привлечени като активен партньор в популяризирането на събитията.
Скримова подчерта, че изграждането на публичния образ на НДК изисква не само креативност, но и ясна визия, дисциплина и координация между всички звена. Тя акцентира и върху необходимостта от дългосрочна стратегия за развитие, включително по отношение на финансовата устойчивост на институцията.
„В НДК срещнах едни от най-великите умове и таланти на нашето време, присъствах на безброй събития с огромна историческа значимост, бях свидетел на контрасти и работих рамо до рамо с едни от най-добрите професионалисти в културния мениджмънт. Това неизбежно ме промени, разшири съзнанието ми и насочи целия ми житейски път към отговорности в името на нещо по-голямо от мен самата“, разказа тя.
По думите ѝ НДК е символ на възраждане и място с изключителен потенциал. Според нея пространствата на Двореца, включително по-слабо познатите за публиката зони, носят усещане за неизползван ресурс и бъдещи възможности.
Скримова изрази увереност, че потенциалът на НДК далеч не е изчерпан и че при правилни условия той може да продължи да се развива като ключов фактор в обществения и културния живот на България, особено в контекста на нуждата от повече култура, знание и духовност в съвременното общество.
Анелия Скримова е родена в Перник. Тя е комуникационен експерт с над 30 години опит в България и чужбина. Носител е на европейски отличия за антикризисен PR, както и на множество национални награди за PR, журналистика и литература. През годините е консултирала правителства, министерства и общини, а значителна част от професионалния ѝ път е свързана и с Европейския парламент. Ръководила е комуникационни звена в държавни агенции и новосъздадени институции, където е сформирала и обучавала екипи, които продължават да работят и днес. Завършила е магистратура по комуникации в Софийския университет и е преминала редица специализации към BBC, London School of PR, American University и други.
В професионалната си биография има над 50 предизборни кампании без нито една загуба, стотици репортажи и документални филми, както и успешни комуникационни кампании във всички обществени сфери. Има съществен принос за намаляването на ДДС върху книгите. Тя е създател на инициативата #КаузаГрамотност, която обединява писатели, издатели, журналисти, политици, учени, бизнеса и държавата в обща мисия за насърчаване на грамотността и четенето сред младите хора. Ръководила е комуникационното звено на НДК в най-силните му години, когато институцията имаше богата палитра от собствена продукция.