Отец Димитър отслужи литургия в православния храм "Свето Възнесение" в Шумен, със слово към миряните се обърна иподякон Сава Сивриев

Архиерейският наместник на Шуменската духовна околия отец Димитър отслужи литургия в православния храм "Свето Възнесение" в Шумен. Със слово към миряните в църквата се обърна иподякон Сава Сивриев.
Той говори за болестта, изцелението и благодарността към Бога и отбеляза, че преди време е излязла книга за свети Никифор Прокажен с житието и неговите житийни разкази. Проказата е болест с предизвестен край. Докато човек е здрав, обикновено пребивава в житейско лекомислие отбеляза Сивриев. "И да не помни смъртта, знае за смъртта, но си мисли, че това ще се случи някога, там някъде в далечното бъдеще и може би даже не и на него. Мислите му не са в смъртта, а в живота. На болния от проказа мислите му са ежечасно в страданието и в смъртта", добави иподяконът.
До Христа човечеството пребивава в очакване на една предизвестена смърт, каза още Сивриев. Той припомни евангелски текст за срещата на Исус с десет прокажени. "Срещата на човека с Бога е най-важното събитие в човешкия земен живот. При тази среща всеки реагира по своему. Така е в евангелските разкази, така е и в живия живот на човечеството след Христа", допълни иподяконът. Има една символика в тази среща, лечението, излизането из смъртта става чрез жертва, както е било записано в книга Левит, каза още той.
"И ние сега молим Бога за здраве, пожелаваме си здраве по празници, по нови години, по именни дни. Лекари и болници, множество лекарства, модерни апаратури се грижат за човешкото здраве и казваме, че ако здраве имаме, останалото ще се нареди. В своето земно време и до днес и до свършека на света Христос изцели множество болни от всякакви болести", каза Сивриев. Добре е да се живее без болест, но не това е христовият идеал, подчерта той.  "Господ е рекъл в света скърби ще имате, но дерзайте, аз победих света. Физическото и душевното страдание в болестта може да ни научи на нещо, но може и на нищо да не ни научи. Здравето е добро нещо, но то не е христовият идеал", каза още иподяконът.
Сава Сивриев припомни, че св. Йоан Златоуст е казал: "Слава на Бога за всичко". Когато четем внимателно евангелията, ще видим как сам Господ Иисус Христос много пъти благодари на Отца си за всичко, което се случва с него в земния му път, каза иподяконът. "Неблагодарността е грубост на сърцето, нещо повече, тя е да не отговориш на любовта с любов. Бог от любов и състрадание лекува боледуващото човечество. От любов и състрадание помага в страданието на човека в болестта. Да не отговориш на божията любов и грижа с благодарност, на подадената божия ръка да отвърнеш с неблагодарност, е не само грубост на сърцето, то е безчувствие и окаменяло сърце, особен егоизъм, в който няма и вяра. Тази окаменялост на човешките сърца не един път е засвидетелствана в старозаветните книги", каза Сивриев.
Може ли друго да направи човек, освен да благодари за живота, за това, че човек е преведен от небитие в битие, за това, че Господ прощава греховете ни, за вечността, която се дава на човек като благодат, какво може да изрази друго човек, освен думите на св. Йоан Златоуст "Слава на Бога за всичко", каза още иподяконът.