Парцалев и Калоянчев са рицари на смеха, докоснати от Бога, каза Соня Келеведжиева, ръководител на средношколски театър „Класика“

Георги Парцалев и Георги Калоянчев са рицари на смеха, докоснати от Бога. Това каза в интервю за БТА по време на представянето на септемврийския брой на списание ЛИК за стогодишнината от рождението на Георги Парцалев и Георги Калоянчев дългогодишният преподавател по български език и литература, писател, литературен критик, общественик и ръководител на средношколския театър "Класика" в Сливен Соня Келеведжиева.
„Още като дете, застанала пред малкия екран, плачех и се радвах с Парцалев и Калоянчев – емоции, които сега няма кой да ни даде, няма кой да ни разсмее до сълзи, да ни разплаче от удоволствие“, сподели Соня Келеведжиева. Според нея двамата остават недостижим еталон за сценично присъствие и човешка топлота. „Такива талантливи творци се раждат веднъж на сто години. И сега мисля същото. Уважавам талантливото младо поколение, но от ранга на Георги Парцалев и Георги Калоянчев актьори днес няма“, категорична е тя.
В спомените ѝ оживяват репликите от най-емблематичните роли на двамата велики актьори. „От ‘Зех тъ, Радке, зех тъ!’ зная десетки реплики наизуст“, казва тя и допълва, че неведнъж е поставяла „Михал Мишкоед“ и „Криворазбраната цивилизация“ с театралната трупа „Класика“. За нея това не са просто театрални текстове, а част от културната ДНК на България. „Помня и житейските уроци на Парцалев: "Животът е кратък, приятелю, и затова бързам да го живея". А гласът на Калоянчев сякаш още звучи в съзнанието ми: "Лъжовен е тоя свят, господа, лъжовни са хората, но най-лъжовно е времето.“
„Те бяха стихия, ураган. С тяхната поява сцената се преобразяваше, залата се събуждаше, гръмваха аплодисменти. Така се посрещат големите актьори, заслужили любовта на публиката“, каза още Келеведжиева. Според нея, именно тази емоционална връзка с публиката прави Парцалев и Калоянчев „царе на смеха“. Но зад комедията, подчерта тя, стоят и самота, и тъга, и духовна дълбочина.
Като режисьор и сценарист на десетки ученически постановки, Соня Келеведжиева вярва, че Георги Парцалев и Георги Калоянчев са оставили след себе си школа в българската комедия, която младите актьори трябва да изучават. „Преди всяка наша работа върху класически текст, давам възможност на учениците ми да се „срещнат“ с големите комици. Гледаме записи, анализираме сценичната им игра, говорим за присъствието им, за онова, което не се учи, а се усеща – сърцето, с което играят.“
Тя припомни телевизионния мюзикъл „Криворазбраната цивилизация“ (1974 г.) с участието на Парцалев, Калоянчев, Ружа Делчева и Никола Анастасов като образец на театрална култура, който и до днес служи за вдъхновение на самодейните театрални трупи. „Те ни учат как се живее с ролята. Как се забравяш себе си и се превръщаш в героя. Това е сценично майсторство, което не може да бъде имитирано – то се изстрадва и преживява“, каза още Соня Келеведжиева.
На въпроса какво е нужно, за да бъде един актьор толкова обичан и уважаван поколения наред, Келеведжиева отговори: „Сърце и душа на дете – чиста и светла, талант и любов към изкуството и публиката. Те си остават рицари на комедията, рицари на смеха. Надарени бяха свише, докоснати от Бога. В душите им грееше божествена искра.“
„Георги Парцалев и Георги Калоянчев, заедно с Татяна Лолова, Стоянка Мутафова, Никола Анастасов и Стефан Данаилов, оставиха следа не само в театъра и киното, но и в сърцата ни. Помним ги. Обичаме ги. Длъжници сме им“, каза още Соня Келеведжиева.
Представянето на септемврийския брой на списание ЛИК, посветен на 100-годишнините от рождението на Георги Парцалев и Георги Калоянчев, се състоя във Фестивалния и конгресен център – Варна. То е част от програмата на филмовия фестивал „Златна роза“ и се проведе съвместно чрез видеовръзка в националните пресклубове на БТА в България и чужбина.