Пенчо Славейков ни дава отправната точка какъв трябва да бъде модерният човек, каза в Трявна генералният директор на БТА Кирил Вълчев

Пенчо Славейков ни дава отправната точка какъв трябва да бъде модерният човек - отворен към новото в своето мислене. Това каза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев в музея „Славейковата къща“ в Трявна при откриването на инициативата на БТА „Пенчо Славейков“, посветена 160-ата годишнина от рождението на тревненския поет и българския модернизъм. Той посочи, че инициативата е с национален мащаб, като предстои провеждането й във всички 33 пресклуба в страната. Гост на откриващото събитие е изпълнителният директор на индийската национална новинарска агенция Прес Тръст ъф Индия (ПТИ) Виджай Джоши. В дискусията участват още кметът на община Трявна Денчо Минев, филологът Божидар Стойков и общественикът и експерт по култура Кольо Дабков. Модератор на всички срещи ще е поетът, литературовед и литературен критик доц. д-р Йордан Ефтимов. 
Вълчев посочи, че в дискусиите ще участват изследователи на литературата и културата, учители и ученици, университетски преподаватели, студенти, писатели, журналисти, както и местни и национални лидери, а целта е да се запечата днешната памет за поета. Той съобщи, че декемврийското издание на списание ЛИК на БТА тази година ще бъде посветено на Пенчо Славейков и българския модернизъм и ще даде отражения на тези разговори. Генералният директор напомни, че Агенцията вече има осъществена подобна инициатива "Алеко днес", посветена на Алеко Константинов. В рамките й през 2023 година бяха организирани поредица от разговори в националните пресклубове на БТА. Ноемврийският брой на списание ЛИК през 2023 г. беше посветен на тази годишнина и така беше запечатана паметта за Алеко Константинов, посочи Кирил Вълчев и отбеляза, че предстоящите разговори по същия начин ще запечатат паметта от днешните българи за поета. Той определи тези инициативи като доказателство, че българите можем да почитаме своите духовни водачи не само веднъж или два пъти в годината, а и с постоянна мисъл за това, което са ни оставили. 
Пенчо Славейков е една от личностите, стоящи в основата на модерната българска литература, редом с имената на интелектуалците от кръга "Мисъл", от който е част, напомни още Кирил Вълчев. Той посочи, че в цялото си творчество Славейков носи идеята за модернизирането на България и българския народ, благодарение на образованието си в Лайпциг, където учи философия и се запознава и с  класическата модерна немска литература. "Затова и в разговорите за Пенчо Славейков в различни градове ще става дума за проявленията там на модернизма в различни сфери, но ще търсим отговори на големия въпрос какви са днешните измерения да бъдеш модерен. Както в разговорите за Алеко откривахме съвременните измерения на това, което българите трябва да се опитаме да не бъдем и да бъдем, защото бай Ганьо и героите на фейлетоните му са онези карикатурни образи, в които всеки българин открива недостатъците си, а в пътеписите му е образът на влюбения в родината и любопитен към света българин, който всеки от нас харесва", каза Вълчев.
Той отбеляза, че Пенчо Славейков ни дава отправната точка какъв трябва да бъде модерният човек - отворен към новото в своето мислене, което да му помага да създава и подобрява не само средата си на живот, но и да насърчава самия себе си да се вглежда в своето духовно развитие. Славейков показва на българите модерното през отварянето към света в контекста на търсенето на духовност, житейски смисъл отвъд материалното и универсални човешки ценности, посочи Вълчев и допълни, че затова има нещо символично в това, че днешното начало на разговорите за Славейков съвпадна с гостуването в България на Виджай Джоши - изпълнителен директор и главен редактор на националната информационна агенция на Индия. По думите му на въпроса дали Славейков споменава Индия в своето творчество изкуственият интелект освен конкретен отговор, казва, че обобщено, че философските размишления и естетика на Славейков са повлияни от източните учения за стремеж към хармония, вътрешно съвършенство и духовно извисяване. Вълчев посочи, че Виджай Джоши е бил изненадан да разбере, че в Трявна има музей за азиатско и африканско изкуство, който пък е пример, че този град винаги е имал отворени хора с интерес към различното и новото което. 
"В разговорите за Пенчо Славейков не бива да забравяме, че той е пример за това как модерното не отрича традициите, че отвореността към света не означава отказ от националното", каза още генералният директор на БТА и посочи, че целия живот и творчество на поета са белязани от неговия знаменит баща Петко Славейков, както и от ученическите години в Трявна, белязани от освободителната борба на българите. Затова и в недовършената епическа поема „Кървава песен“ (1911 г. - 1913 г.), която счита за рожба на целия си живот, Славейков разкрива героизма на народа по време на Априлското въстание през 1876 г., от което в тези дни отбелязваме 150 години, посочи Вълчев. Именно за тази поема, замислена като модерен национален епос, през януари 1912 г. шведският писател Алфред Йенсен, член на Института за Нобелова награда, предлага Пенчо Славейков за Нобелова награда за литература, но поради смъртта на поета предложението на Йенсен не е разгледано от Нобеловия комитет - пример, че напредничавите умове навсякъде в Европа виждат устоите на модерното в стъпването на традициите. 
Вълчев отбеляза, че по тази причина трябва да гледаме с благодарност на хората Трявна, които ги пазят, както са запазили българското през вековете на османското иго. Той благодари на кмета Денчо Минев за домакинството на този първи разговор за знаменития им съгражданин, както и на Юлия Нинова, директор на откритата през 1964 г. къща-музей „Петко и Пенчо Славейкови“ – роден дом на Пенчо Славейков. Кирил Вълчев съобщи, че предстои списание ЛИК за Славейков и българския модернизъм да бъде представено в къщата-музей „Петко и Пенчо Славейкови“ на улица „Георги С. Раковски“ 138 в София, открита през 1951 г., която е филиал на Националния музей на българската литература. 
"Много се надяваме тези разговори да излязат извън пространствените рамки на домовете на Славейкови и на БТА и да покажат онова, за което  често говори Пенчо Славейков - безпределните измерения на човешката душа", каза още Вълчев и завърши с два цитата, които, по думите му, показват връзката между два естествени човешки интелекта.
“Безжизнени, студени са онези произведения на изкуството, при чието раждане душата на художника е отсъствувала”, казва Пенчо Славейков. 
“В изкуството човекът разкрива себе си, а не предметите си”, казва пък Рабиндранат Тагор.