Освен в Националната художествена академия, тя е следвала и в Румъния и смята, че определено този период има влияние върху нейното развитие, най-вече заради изключително високата степен на внимание към индивидуалността на артиста. По думите й там също висшето образование във визуалното изкуство се води по академичен образец, но се отдава особено значение и внимание към това всеки да надникне дълбоко в себе си и да извади този собствен почерк, който е част от личността. Трябва да покажеш в изкуството това, което реално си, да бъдеш автентичен, да си нещо, което по никакъв начин не се дублира с някой друг. Това е достатъчно в изкуството и е много ценно, изрази схващанията си художничката. Основното нещо, на което ме научи престоят в Румъния, е именно да се доверя на това, което съм, да се приема, защото докато сме млади ние се влияем от силните, ярки, изразителни личности и смятаме, че нещо ни ни достига, а всъщност те са преминали през този катарзис - да се приемат каквито са, допълни тя.
Попитана дали изразяването на индивидуалността в изкуството означава, че владеенето на техниките и материалите, уменията, занаятчийството остават на заден план, Гаева изрази мнение, че те също са изключително важни. „Може би трябва да се намери една среда. В никакъв случай не трябва да се загърбва техниката. Така едни артисти дълги години остават стабилни и разпознаваеми, защото имат много добра техника“, каза тя. Според нея това се учи по време на следването именно чрез развитието на индивидуализма, което води до усъвършенстване и на пластичния език. За нея езикът също е част от индивидуализма, а не само идеите на автора. Понякога идеята може да се подкрепи от художествения език, а друг път той да спомогне за излагането на посланието, обясни Гаева, като подчерта, че тя се стреми именно към това.
Техниката, която художничката развива, се състои в съчетаване на туш с въглен и сух пастел в опит да създаде особени пространства, подсилени чрез преливания и пръскания с туш, допълнени със слоеве от другите материали. В студентските години Гаева изучава графични техники, в годините създава серии рисунки върху черна основа с бял материал, а наскоро решава да преобърне нещата и да ползва светла основа. Попитана дали в това се крие преход от негатив към позитив, тя сподели, че се стреми да даде свобода на зрителя да интерпретира нещата както иска и ще се радва, ако изложбата й резонира по различен начин у всеки. Смята, че не е задължително човек да възприема винаги положително това, което вижда.
Формите, които създавам, не са резултат на сънища или фантазии, а са плод на реалността, която винаги ни изненадва, каза авторката. Обясни, че търси парадокси в реалността, която понякога е сюрреалистична и неочаквана. Вдъхновявам се от реалността, от това, което виждам. Сънувам много, но то не е част от онова, което правя. Опитвам да предам по мой начин реалността и това, което остава скрито за нас от нея, допълни тя. Цветът в рисунките й е някакъв нерв, звън, който изведнъж се появява, изчезва и остава в съзнанието. Предпочита той да не е силно доминиращ в работите й и дори където го има, да е претопен в тъмното, приглушен и не толкова експанзивен.
Експозицията се открива днес от 18:00 ч. и ще остане в залите на Варненската градска галерия до 27 юли.
Христина Гаева е родена през 1980 г. През 2004 г. защитава магистърска степен по графика в Националната художествена академия, а през 2013 г. – докторска степен по визуални изкуства в университета „Николае Григореску“ в Букурещ, Румъния. Живее в Силистра, работи като преподавател по интериорен дизайн в профилирана гимназия по строителство и архитектура. Член е на Съюза на българските художници. Има три самостоятелни изложби и многобройни участия в национални и международни изложби. Носителка е на три награди за рисунка и графика.