Родът на Христо Бръмбаров носи силни и запомнящи се истории, каза Светлана Петрова от Регионалната библиотека в Ловеч


Родът на Христо Бръмбаров носи силни и запомнящи се истории, каза за БТА Светлана Петрова, завеждащ отдел „Краезнание” в Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев” – Ловеч. По думите ѝ макар семейството на едно от големите имена в българското оперно изкуство скоро след раждането му през 1905 г. да се установява в Плевен, Ловеч остава градът, с който започва неговата история и откъдето тръгва пътят му към голямата сцена.
Петрова разказа, че по спомени на съпругата на певеца Рени Бръмбарова дядото на Христо Бръмбаров бил най-добрият гайдар в селото. Когато починал, го погребали заедно с любимата му гайда. На следващия ден обаче гробът бил разровен – наивни хора откраднали инструмента, вярвайки, че е вълшебен и свири сам. В онзи край наричали ручилото на гайдата „бръмбарило“ – и така постепенно прякорът се превърнал във фамилия.
Друг прадядо на Христо е бил пряко свързан с революционните борби – той приютявал Васил Левски. Когато турците го заловили и попитали за последното му желание, той поискал да играе ръченица. Играл неуморно часове наред пред турците, а те, впечатлени от неговата воля и жизненост, го помилвали.
Светлана Петрова посочи, че още в детските си години Бръмбаров открива призванието си в музиката. През 1927 г. е приет в Държавната музикална академия в София, в класа на проф. Иван Вулпе, а по-късно специализира в Италия. Дебютът му в Софийската опера през сезон 1937-1938 г. бележи началото на впечатляваща кариера. Бръмбаров бързо се утвърждава като един от най-силните драматични бас-баритони. Сред върховите му постижения са образите на бог Вотан в „Рейнско злато“ и Холандеца в „Летящият холандец” на Вагнер, Писаро във „Фиделио“ на Бетовен. Българската публика помни и неговия Събо в „Момчил“ на Любомир Пипков.
Христо Бръмбаров е сред създателите на Плевенския оперен театър и негов пръв художествен ръководител. Като педагог оставя ярка следа с майсторството си и отдадеността към младите таланти.
Умира в София на 12 юли 1974 г., но името му завинаги остава сред златните страници на българската култура, каза още Петрова.
Тя добави, че за Ловеч той е не просто роден талант, а символ на връзката между родния град и националната сцена – доказателство, че духовното наследство на малките градове ражда големи личности.

Стара Загора

Проф. д.н. Даниела Орозова беше избрана за декан на Факултета по „Дигитални и зелени технологии“ при Тракийския университет

Проф. д.н. Даниела Орозова бе избрана за декан на Факултета по „Дигитални и зелени технологии“, който е най-новият в структурата...

Разград

С тържество под наслов „Земята, която ни завеща хан Аспарух“ гимназията по селско стопанство в Исперих чества 67 години от своето създаване

С тържество под наслов „Земята, която ни завеща хан Аспарух“ гимназията по селско стопанство в Исперих чества 67 години от...

Кюстендил

Районният съд в Кюстендил наложи наказание „пробация“ на касиерка на „Български пощи“ ЕАД за присвояване на пари

Районният съд в Кюстендил наложи наказание „пробация“ на касиерка на Български пощи, присвоила 59 699,13 лева (30 523,68 евро) от...

Русе

Служебният министър на регионалното развитие провери напредъка по основния ремонт на Дунав мост при Русе

Основният ремонт на Дунав мост при Русе се изпълнява в срок, бе докладвано на служебния министър на регионалното развитие и...

Видин

Писателката Ели Лозанова ще представи във Видин новата си книга „Обаче не стана точно така“

Писателката Ели Лозанова ще представи новата си книга „Обаче не стана точно така“ в „Зала за изяви“ на Регионалната библиотека...

Сливен

Детската млечна кухня в Сливен разширява обхвата си с още един пункт в село Глушник

Детската млечна кухня в Сливен разширява обхвата си с още един раздавателен пункт, съобщиха от общинския пресцентър. От 23 април,...