Сабята е символът, с който въстаниците заявяват, че са армия, а не бунтовници, каза за БТА Виолин Калчев

Сабята е била не просто оръжие, а символ на организирана военна сила за участниците в Априлското въстание. Това каза в интервю за БТА кураторът на изложбата „Изковани за свободата“ Виолин Калчев, която е част от програмата за отбелязването на 150-годишнината от въстанието в Севлиево.
По думите му въстаниците са носели саби, за да се представят пред народа и Османската армия не като бунтовници, а като организирана армия. Особено в Първи революционен окръг поръчките към местните майстори били насочени именно към изработката на саби, докато другите видове дълги хладни оръжия били значително по-рядко срещани.
Изложбата представя различните виждания на българските майстори ковачи и ножари за това как трябва да изглежда оръжието на въстаническата армия. Според Калчев ясно се различава работата на селските ковачи от тази на специализираните ножари. Селските майстори, които обикновено изработвали земеделски сечива, брави, панти и ножове, възприемали създаването на сабя като върхово постижение в занаята.
Особено впечатляващи били произведенията на габровските майстори ножари. Те не само ковали остриетата, но изработвали и гардовете, дръжките и каниите. По думите на Калчев именно в изложбата е представена първата българска серия саби, идентифицирана съвместно с д-р Симеон Цветков. Оръжията са изработени за Старозагорското въстание през 1875 г. от трима известни габровски майстори ножари.
Калчев отбеляза, че дълго време подобни саби са били определяни в музейните експозиции като руски или турски армейски образци, тъй като никой не предполагал, че български майстори могат да създават оръжия с толкова високо качество и изящна изработка, сравнима със западното и руското фабрично производство.
Според него част от сабите носят и силна символика. Някои от гардовете са оформени като кръстове или човешки фигури, хванати за ръце. Калчев посочи, че една от сабите носи името „Касатура“ – по името на сабята на Демир Баба, легендарен мюсюлмански светец от Североизточна България, който в преданията защитава онеправданите. Според изследователя това вероятно е материален израз на идеите на Васил Левски за „чиста и свята република“, в която хората живеят заедно независимо от етнос и религия.
Изложбата показва и различията между оръжията от отделните райони. Мусинските саби например имат сходни характеристики, което подсказва манифактурна организация на труда, докато новоселските се отличават с по-ортогонални гардове и по-различни остриета. Най-разнообразни остават габровските саби, създавани в град, в който по това време работели около 400 майстори ножари, от които около 60 специализирали в дълго хладно оръжие.
По време на изследванията си Калчев достига и до нови данни за организацията на въстаническото въоръжаване. Особено показателен е случаят със сабята на Ватю Иванов Манев от революционния комитет в Севлиево. Оръжието, съхранявано в местния исторически музей, носи различни надписи върху дръжката и острието, което според изследователя показва, че сабите са били изработвани персонално за конкретните въстаници. Различавали се по дължина и размери според човека, който ще ги носи.
„Това показва стройна организация и отношение към въоръжаването като към истинска армейска структура, а не хаотично снабдяване“, посочи Калчев.
По думите му габровските ножари са разполагали с доставки на желязо от Самоков и Западна Европа, докато в по-малките ковашки центрове често били използвани стари сечива, плугове, ножове и други железни предмети. От стоманените части се оформял режещият ръб, а от мекото желязо – гърбът на сабята, което е типична техника за възрожденското българско ножарство.
В експозицията са включени и ятагани, изработени специално за Априлското въстание. Калчев отбеляза, че негативното отношение към този вид оръжие е по-скоро резултат от историческата памет за башибозука, използвал ятагани при потушаването на въстанието. В действителност обаче ятаганът бил широко разпространен сред всички общности в Османската империя и се възприемал по-скоро като дълъг нож, отколкото като бойно оръжие.
Изследванията върху оръжията показват също, че голяма част от ятаганите са изработвани от български майстори. Калчев посочи, че върху някои остриета са открити надписи с християнски имена на майстори, изписани на османотурски език.
Изложбата „Изковани за свободата“ ще остане в Севлиево до края на честванията на Априлското въстание. На 16 май ще бъде организирана кръгла маса, на която ще бъдат представени нови изследвания и каталогът към експозицията. След това изложбата ще гостува в Търговище, Попово и Смолян, където ще бъде открита на 11 юни.