Според писателя и поет Деньо Денев с Пенчо Славейков започва първата истинска война между поколенията в българската литература

С Пенчо Славейков и кръга „Мисъл“ започва първата истинска война между поколенията в българската литература. Тя се води открито, често с крайности и непримиримост, но не е просто борба срещу Иван Вазов и неговия тип творчество, а срещу определени литературни принципи. Това каза поетът, писател и журналист Деньо Денев по време на дискусията, посветена на 160 години от рождението на Пенчо Славейков в Националния пресклуб на БТА в Сливен.
В изказването си Деньо Денев се позова на изследванията на критика, философ и историк Панко Анчев, представяйки неговата книга като възможност за по-детайлно навлизане в темата за Славейков и литературната епоха, в която той твори.
По думите му поезията на Пенчо Славейков и идеите, които тя изразява и защитава, са имали огромно въздействие върху младите хора по неговото време. Мнозина са изграждали своя идеализъм чрез четенето на неговата поезия, за което свидетелства и Иван Мешеков в книгата си „Ляво поколение“.
„Няма друг поет, друга поезия, чието въздействие върху обществото да е и идейно, естетическо, а не политическо, и в такъв мащаб, в който се формира една истинска идеология на времето“, посочи Денев.
Според него борбата, която Славейков води, е резултат от смяната на епохите в обществения, икономическия и политическия живот след окончателното приключване на Възраждането. Подобни литературни сблъсъци обаче не завършват с окончателна победа на младите над старите или обратното, тъй като в литературата не са възможни резки обрати и радикални изменения.
„Идеите, заради които се води тази борба, се усвояват от литературата, осмислят се от нея и продължават своя живот в нов обществен и естетически контекст“, каза поетът.
Денев подчерта, че отношението на Славейков към предходната литературна традиция не може да бъде разглеждано еднозначно. По думите му поетът едновременно отрича и признава, отхвърля и се учи от традицията.
„Борбата на Славейков не е просто срещу Иван Вазов и неговия тип творчество. Тя е против цялата литература до него, но тази борба не е еднозначна, не е война срещу враг и врагове, а срещу принципи“, отбеляза Денев.
Той посочи, че Славейков винаги признава значимия талант на Вазов, но го определя като творец, принадлежащ на друго време и друг свят. В същото време Славейков остава дълбоко свързан с българската литературна традиция и познава добре големите имена преди Вазов.
„Славейков е голямо име в българската култура, неин критик и анализатор, познавач, но и неин преобразовател“, каза Денев. Според него след Славейков в българската култура не се появява друга фигура със същия мащаб на влияние и преобразуваща роля, което подчертава значимостта на времето, в което той живее и твори.
Той отбеляза, че зрелият Славейков се утвърждава в началото на ХХ век с произведенията „Сън за щастие“, „Епически песни“ и „Кървава песен“, които определят мястото му в българската литература. Тогава естетическите му идеи вече са напълно изяснени и формулирани.
Денев акцентира и върху ролята на Славейков като посредник между българската и европейската култура. Поетът пише много за чужди творци, за да покаже на българския читател високите литературни постижения в Европа и да посочи възможни образци, от които българските поети, и най-вече младото поколение, могат да се учат.
Дискусията в Националния пресклуб на БТА в Сливен е посветена на 160-годишнината от рождението на Пенчо Славейков – един от основоположниците на българския модернизъм и знакова фигура в развитието на българската литература.