Трябва да говорим за традициите, за да ги запазим поне чрез словото, каза председателят на казанлъшкото читалище "Жар" Тодорка Петкова

Трябва да говорим за българските традиции, за да ги запазим поне чрез словото. Това каза в интервю за БТА председателят на казанлъшкото Народно читалище „Жар – 2002“ Тодорка Петкова по повод обичаите, свързани с Рождество Христово. По думите й в момента се наблюдава осъвременяване на традициите - времето го изисква и хората са различни, но е добре да не се забравя как са се отбелязвали християнските празници, защото ако се отричаме от вярата си, тя ще бъде претопена. 
За поредна година читалище „Жар“ ще спази традициите на Рождество Христово, като организира коледно мегданско хоро на централния площад „Севтополис“ в Казанлък, което прави вече повече от 20 години, съобщи председателят. Спазен ще бъде и коледарският ритуал, като тази вечер коледарите ще наричат за здраве и берекет в много къщи в общината. 
Петкова отбеляза, че макар и осъвременени, са запазени много от коледните ритуали. Украсената коледна елха е неизменна част от празника, но преди години тя се украсяваше непосредствено преди празника със стъклени играчки и истински свещички, които създаваха една топла обстановка, посочи Петкова и напомни, че преди 70-те години на миналия век това се е случвало в навечерието на Новата година, която се е отбелязвала преди Рождество Христово. Тогава също се вярваше, че някой носи подаръците, а посланията ни бяха към Дядо Мраз, който живее в планината и изработва даровете за децата. Елхата се слагаше до малко прозорче, което стоеше отворено в празничната нощ“, разказа тя.
По думите и коленето на прасе преди Коледа също е изключително български ритуал, който се пази и до сега, но разликата е, че в миналото никой не си е позволявал да яде от месото, тъй като това е правено по време на пости. „Всички гледаха прасета, никога обаче чорбаджията не колеше своето прасе, защото това се е смятало за грях“, допълни тя и посочи, че този ритуал се е извършвал от външен човек – касапин. От закланото прасе се отделя месото, прави се и кървавицата, с която на Бъдни вечер се срещат коледарите, обясни Тодорка Петкова.
„В нощта на Бъдни вечер в камината се е слагал и Бъдник – това е дърво, което е наречено и трябва да гори цяла нощ, за да те държи буден“, посочи тя и подчерта, че Бъдникът символизира уюта и топлината в семейството. „Коледа е точно това – хората да бъдат сплотени около огнището, всички да са заедно и да си помагат, защото този, чиято душа е топла – той е добър“, каза Петкова. Тя допълни, че на Бъдни вечер са се раздавали орехи на всички членове на семейството и се е вярвало, че ако е здрава ядката, този човек ще е здрав през годината. 
„На Бъдни вечер най-чакани гости бяха коледарите, а когато се чуеше, че идват, се гасяха лампите. Те идваха при пълен мрак, защото трябваше да донесат светлината, че Бог се е родил“, разказа още Тодорка Петкова. По думите и това е много характерно за коледарския обичай, тъй като се е смятало, че влизайки в един дом, коледарите го осветяват, пречистват го и му дават нов живот. Коледарите наричат за здраве, за берекет, за благоденствие, затова и песните им са насочени към мома, към ерген, към бъдещата майка, към стопанина, към овчаря, обясни Петкова и допълни, че песните не са еднакви във всяка къща. Тя разказа, че наричанията са се казвали преди коледарите да влязат в къщата, а навремето стопанинът е отварял само, когато те са правилно изречени. 
По традиция в деня на Рождество Христово коледарите отиват задължително на църква, където ги благославят, защото те са пратениците, които носят вестта, че Бог се е родил. След църквата се захваща голямо мегданско хоро, като навремето хората са се вили три дни за здраве и берекет и са завършвали на Стефановден, когато завършва и коледният цикъл, разказа Тодорка Петкова.
Сред основните разлики в почитането на традициите преди и в наши дни е, че навремето от Игнажден до Коледа никой не си е позволявал да се весели, да пее, или да играе, обясни още Петкова. Тя посочи, че не отрича новото, но подчерта, че традициите е добре да се помнят и по тази причина читалище „Жар“ ще продължи да напомня за ритуалите и обредите от българския празничен календар. По думите и са получени множество заявки за коледарския ритуал от различни селища в община Казанлък, което показва, че хората се събуждат и усещат, че имат нужда от това. 
Според Тодорка Петкова най-важното по време на коледните и новогодишни празници е „да имаме отворени очи да видим светлината, да имаме отворена душа, която тази светлина да стопли, и да имаме сърце да предадем тази топлина на всеки, който я пожелае“.