Ученици събраха в книга историята на първото светско училище в Крумовград по повод 110 години от създаването му

Летописна книга за своето училище – първото светско училище в Крумовград, създадоха ученици от СУ „Васил Левски“ със своя учител по история и ръководител на клуб „Историкон“ Илиян Тосков. Изданието от 110 страници е посветено на 110-ата годишнина от създаването на училището, а работата по него отнема месеци търсене в ученическия архив и в Държавния архив в Кърджали.
В интервю за БТА Тосков каза, че това е първата книга, която проследява в детайли историята на школото, опирайки се на архивни документи. И разказва в аванс, че между своите корици изданието разкрива нови моменти от историята на създаването на училището и други непознати и интересни истории. 
„Според откритите документи училището е приемник на първото училище в община Крумовград от 1914 г., което се е казвало „Кошукавашко народно основно училище“, а след това е носило името „Княгиня Мария Луиза“. След 9 септември 1989 г. не се споменава името на училището, не знаем дали е било Мария Луиза, но имаме запазена главна класна книга от 1949 г., в която е записано „Христо Ботев“. През 1954 г. то става част от смесената гимназия „Васил Левски“, която като училище съществува и до днес“, разказва учителят. И споделя друг интересен факт - как една от първите учителки в школото идва чак от Шумен, за да учи учениците. 
„От Южна България делегация отива в Северна България да търси зърнени храни, тъй като храната не достига. Стигат чак до Шумен, където един от делегатите – свещеник от днешното село Дарец, отправя молба до директора на земеделската банка в града освен за храни за съдействие за учител и той изпраща дъщеря си Пенка Чешмеджиева“, обяснява Тосков.
А по време на настоящото проучване за съставяне на книгата, ученици и учител се натъкват на писмени сведения на ученик от училището, според които то не преустановява дейност и в годините на войната. Тогава с децата са работили две учителки – Елена Делирадева, която е и жена на местния околийски управител, и Пенка Чешмеджиева. Сутрин децата пеели песни и рецитирали стихове в сградата на читалището – „Христо Ботев“, което и проявява инициативата за откриване на училището. Освен тези занимания, училището е имало двор, наподобяващ опитно поле, където всеки ученик е имал своя леха, за която е имал задължението да се грижи.
„Също интересно нещо, което открихме, отново по спомените на ученика е едно много интересно стихотворение, което са учили децата – за едно куче Маджар, което е пазило къщата и една песен, свързана с погрома над тракийците в Беломорска Тракия. С тази песен, изпълнявайки я, те са набирали дарения за сирачетата“, разказва учителят.
Оказва се също, че към училището е имало и турско начално училище, което съществува, според откритите главни класни книги, от 1934 г. до 1959 г. и което носи името Назъм Хикмет.
Освен текстова информация, шестимата ученици и техният учител са поместили в летописната книга и снимки, като най-ранната, открита от тях, е на първата сграда в Крумовград, датирана от 1935 г. и публикувана с местен вестник. Поместени в книгата са фотоси на откриването на двете сгради на училището – първата през 1964 г. и втората през 1982 г. Има много снимки на туристическият отряд „Димитър Петков“, който съществува тогава към училището и който традиционно вече повече от 50 години продължава да представя школото в Национални поход „По стъпките на Ботевата чета“.
За да осъществят идеята си за летописна книга, шестимата ученици Аделина Кючукова, Елена Петрова, Захари Даматов, Илкер Илиев, Онур Тахир, Юлиян Манев и техният учител Илиян Тосков, получават подкрепата на златодобивната компания „Дънди прешъс металс Крумовград“.
Книгата ще излезе от печат в средата на месец май, точно в навечерието на годишнината на училището. Автор на предговора е професор д-р Цонка Каснакова - Иванова, а на анотацията на книгата е д-р Веселина Узунова от Българска академия на науките. „Тази на пръв поглед обикновена история на едно провинциално училище, събира в себе си животите на пет трудолюбиви поколения учители и също толкова ученици, оставили своите следи в просветното дело на община Крумовград. Да разкажат за онези будители, дошли от всички краища на родината, да изброят постиженията на най-добрите ученици и да го завещаят в книга на бъдещите поколения, точно както са постъпвали и предците – със съзнание, вяра и добросъвестност, всичко това авторите са успели да постигнат“, пише тя.