Фестивалите в България ще се развиват устойчиво, ако отговарят на реалните потребности на хората и създават усещане за общност, а не се организират единствено заради наличното финансиране. Това каза Ивелина Елмазова от фондация „От БГ“, журналист, собственик на рекламна агенция и организатор на фестивали, по време на представянето в Националния пресклуб на БТА на октомврийския брой на списание ЛИК, посветен на 100-годишнината на Международния музикален фестивал „Варненско лято“.
Елмазова има над 30-годишен опит в рекламата и организирането на събития, като през последните две десетилетия работи активно по подготовката и провеждането на фестивали и градски празници в различни населени места в България. По думите ѝ професионалната организация изисква не само добра програма и сценична реализация, но и познаване на публиката, умения за комуникация и ясна представа за преживяването, което събитието трябва да предложи.
Тя отбеляза, че рекламата и публичността, особено чрез социалните мрежи, са важни за привличането на посетители, но сами по себе си не могат да гарантират успех. Според нея дори добре рекламирано събитие може да остане без траен ефект, ако не отговаря на очакванията на хората. Затова организаторите трябва да съчетават ефективната комуникация със съдържание, което има стойност за публиката.
Сред тенденциите Елмазова открои развитието на по-малки събития, създавани от хора, които вярват в идеята си и влагат лична енергия в реализирането ѝ. Според нея разнообразието от фестивали показва, че различните публики търсят различни преживявания – от музика и изкуство до занимания за деца, инициативи за съхраняване на традициите и срещи с местни производители.
Като примери за събития с кауза тя посочи фестивала „Семе българско“, който се провежда в Севлиево, и Международния фестивал „Рачо и Дешка“ в Габрово. В тях се съчетават културна програма, участие на деца и семейства, представяне на традиции и възможности за общуване между хората. При „Семе българско“ важна част са инициативите за съхраняване и споделяне на семена, както и творческите дейности на деца, чиито произведения се предлагат с благотворителна цел.
Елмазова подчерта, че подобни събития могат да породят нови инициативи и извън първоначалното си място на провеждане. Хора, вдъхновени от видяното на фестивал, могат да организират собствени прояви и да привлекат съмишленици. Така събитията се превръщат не само в част от културния календар, но и в средство за предаване на знания, традиции и идеи между поколенията.
По думите ѝ сред важните тенденции е и интересът към истинските местни продукти и прякото свързване на производителите с потребителите. Елмазова даде за пример фермерските пазари, които съчетават представяне на храни с музикална програма и демонстрации. Според нея подобни формати дават възможност на производителите да достигнат до нова публика и същевременно предлагат на посетителите по-цялостно преживяване.
Финансирането остава предизвикателство за организаторите, но според Елмазова то не бива да бъде единствената причина за съществуването на даден фестивал. Тя разказа, че Международният фестивал „Рачо и Дешка“ е бил реализиран и при ограничени финансови възможности, с усилията на екипа и подкрепата на частен партньор. Като показателен пример за отношението на публиката тя посочи историята на дете, което предложило да дари приходите от продажбата на собственоръчно изработени гривни за следващото издание на фестивала.
Според Елмазова устойчивостта на едно събитие зависи от това дали хората разпознават в него смисъл и дали са готови да го подкрепят. Тя смята, че при голямото разнообразие от фестивали ще се запазят онези, които предлагат автентично съдържание и създават истинска връзка с публиката.
„Празник е празник, когато сме заедно“, обобщи Елмазова, като подчерта, че най-важното в организацията на фестивали е не само програмата, а възможността хората да споделят общи преживявания и да се чувстват част от общност.