В Чипровци откриха нови католически параклис

Нов католически параклис откриха на историческия хълм в Чипровци в близост до Историческия музей, паметника на Петър Богдан и основите на някогашната католическа катедрала „Възнесение на Дева Мария“. На откриването се събраха стотици местни хора и католици от различни селища, съобщиха за БТА от местната община.
Параклисът е построен с дарения на местни жители и католици от цялата страна и чужбина.
Според преданията през 14 век францискански монаси донасят от Босна в Чипровци чудотворна икона на Дева Мария, построяват малък параклис в покрайнините на селището, но три пъти иконата изчезва от този параклис и после е намерена в центъра на Чипровци. Това се възприема като знак, че на това място трябва да се построи католическа катедрала. Това става още в 14 -и век, а в 16 -и век тази катедрала е разширена, разказа директорът на музея в Чипровци Анита Комитска.
При потушаването на Чипровското въстание през 1688 година катедралата е разрушена, а основите ѝ са заровени в земята. През 80-те година на миналия век на това място започват разкопки, при които основите на катедралата са открити, а в тях се намират два гроба с надписи Петър Богдан и Илия Маринов и кости на францискански монаси. През 2014 година католическата общност в България взема решение за изграждане на параклис до основите на някогашната катедрала. Това вече е факт, а за изграждането му средства даряват местни хора, католици от други селища в България, както и наследници на избягали след въстанието от 1688 година чипровчани, които сега живеят в селището Винга в Румъния, но въпреки че от тогава са минали 335 години, те все още пазят българското си самосъзнание, обичаи и език и предават това през поколенията.
Католицизмът е популярен в Чипровци още преди 14 век, когато там се заселват големи групи рудари от Саксония. Те добиват злато и цветни метали от планината над Чипровци и ги преработват в града. В годините на турското робство селището е процъфтяващ златарски център на Османската империя и много пътешественици от онова време наричат Чипровци „Цветето на България“. Към 1650 година в Чипровци е открито църковно училище, а будните и просветени българи вдигат голямо въстание през 1688 година. След няколко тежки сражения с турците и техните съюзници въстанието е потушено, Чипровци е напълно разрушено, а голяма част от хората бягат в областта Банат, намираща се в днешна Румъния. По-късно част от тях се връщат в България и се заселват в селата Бърдарски геран в област Враца и Асеново в област Плевен, а друга част остават да живеят във Винга в Румъния. Днес сред хората в Чипровци преобладават православните християни, но има и католици.