В Свищов се проведе среща между земеделски производители, собственици на лозови насаждения и ОДБХ заради новоустановен вредител по лозата
Кампанията се осъществява по инициатива на Министерство на земеделието и храните и Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), а срещата в Зала 1 на Общината бе водена от представителите на БАБХ/Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Велико Търново Димитър Стоянов, началник отдел „Растителна защита“ и фитосанитарният инспектор Васил Скумриев.
Целта беше собствениците на лозя да се запознаят с вредоносната дейност, биологията на вредителя и вектора му - цикадата Scaphoideus titanus, както и с мерките за превенция, разказаха от пресцентъра на Община Свищов. Специалистите по растителна защита направиха подробна презентация и предоставиха нагледни материали относно вредителя, като проведоха допълнителни разговори с присъстващите заинтересовани лица и отговориха на конкретни въпроси.
От информационната среща стана ясно, че това е сред най-опасните фитоплазмени болести по лозата в Европа и може да намали добивите с до 50 процента и значително да увеличи разходите за борба. Болните лози могат да бъдат разпознати още през пролетта по забавения им растеж и понякога по липсата на издънки. В края на лятото симптомите са най-силно изразени чрез листата, по плодовете и леторастите. През лятото листата се завиват надолу, стават чупливи и променят цвета си: при белите сортове пожълтяват, а при червените – стават ярко червени. Болните листа често са издръжливи на есенните слани и опадат по-късно от здравите. При ранна инфекция симптомите се забелязват още при цъфтежа. Съцветията некротират и оредяват, а на по-късен етап плодовете се деформират и окапват. Представителите на ОДБХ - Велико Търново отбелязаха, че заболяването може лесно да бъде объркано с вирусни инфекции и други фитоплазми, затова се доказва единствено посредством лабораторна диагностика.
Основните начини на разпространение на фитоплазмата са три - чрез заразен посадъчен материал, чрез присаждане и чрез цикади, които хранейки се със сок от заразената лоза, поемат вредителя и след латентен период от 3-4 седмици предава инфекцията на други лози, като инфекцията се запазва през целия живот на насекомото. Важно е да се отбележи, че популацията на насекомите е фактор за масовото разпространение на болестта, а фитоплазмите се разпространяват при резитбите.
Мерките за борба с вредителите и заболяването са предимно превантивни, тъй като директна борба с препарат не е възможна. Видовете мерки включват: използване на здрав посадъчен материал, редовни инспекции за ранно откриване на заболяването, залагане на жълти лепливи уловки за залавяне на вектора, прилагане на продукти за растителна защита.
Дейностите на БАБХ, чрез инспекторите по растителна защита към ОДБХ, включват осъществяване на системен мониторинг, вземане на проби и изпращането им в Централната лаборатория по карантина на растенията и предприемане на мерки в случай на необходимост.
При съмнение за наличие на вредителя и/или вектора, собствениците на лозя е необходимо незабавно да съобщят на инспекторите по растителна защита към ОДБХ, а при вече установена зараза стриктно да спазват техните указания.
По съществуващата Национална програма от мерки за предотвратяване разпространението и контрол на вредителите по лозата е предвидено до 100 процента покриване на разходите на земеделските стопани, отглеждащи лози, по закупуване на разрешени продукти по растително защита. Предвидена е финансова помощ в размера на цената на препарата за първите две третирания. Националната програма и нейните условия са публикувани в сайта на БАБХ.
БТА припомня, че в края на април бяха селектирани местни дрожди за производство на вина с регионален характер, като партньори по проекта са земеделски производители и винопроизводители от Северна България в района на Бяла черква, Свищов и Сухиндол.