Във Видин е изнесено първото театрално представление в България на 30 октомври 1849 година

На днешния ден преди 175 години е изнесено първото театрално представление в България. То е представено от унгарски емигранти, пребиваващи във Видин, които след разгрома на национално-демократичната революция в Унгария през лятото на 1849 г. намират убежище в България, която тогава е съставна част на Османската империя. Те са предвождани от Лайош Кошут. За да се облекчи положението на бедстващите войници и офицери, на 30 октомври 1849 г. е подготвено театрално представление. То се е състои в частна къща и е с благотворителна цел. Участва унгарският актьор Габор Егреши, който рецитира стихотворението "Лудият" на Шандор Петьофи. Изпълнени са унгарски народни песни. На следващия ден емигрантите напускат Видин, сочи справка на отдел „Справочна“ на БТА.
Данни за първото театрално представление във Видин намираме в историята на Образцово народно читалище „Цвят“ с автор Георги Цанов, предоставена на БТА от секретаря на читалището Любомир Илиев.
За театрално представление във Видин се споменава в дневника на унгарския артист Габор Егреши. Част от този дневник е цитиран в изследването на театралното дело у нас на Стефан Каракостов със заглавие „Българският театър – средновековие, ренесанс, просвещение“. В него са посочени някои културни прояви на унгарските революционери, който са се установили във Видин заедно с водачите си Лайош Кошут и Дембински сред разгрома на революцията в Унгария, пише Цанов. В своя дневник на 10 октомври 1849 г. Егреши е записал, че „на Кошут и на няколко от шефовете съобщиха за плановете да уредим някакво театрално представление в полза на измъчените от глада болни защитници. Идеята се хареса на всички и обещаха да подкрепят делото“. На 30 октомври той пише в дневника си, че „поради наложилото се пътуване до Шумен проектираното представление не се състоя. Пък и за подпомагането на болните защитници била основана обща каса. …Ние само за нас самите изнесохме част от репертоара си … Репертоарът се състоеше всичко на всичко от няколко песни, няколко стихотворения - народните песни ги пяхме при акомпанимент на китара, защото други инструменти нямахме, откакто циганите си заминаха“, цитира Георги Цанов. В дневника си Егреши добавя: "Нашите народни песни се харесаха много на англичаните и турците". Накрая разказва как местният паша, който не разбирал нито дума унгарски, силно преживявал всички номера на програмата, защото той такива работи никога не е виждал и слушал. Но когато декламирали „Лудият“ от Петьофи, пашата изведнъж станал от мястото си и бавно излязъл. Последните строфи на стихотворението „Съотечественици“ от  Вьорьошмарти подействаха като кинжал в сърцето на Кошут, пише Габор Егрещи, цитиран от Георги Цанов.
Изнесеното представление не е останало тайна за поне по-културните граждани на Видин. За него се говорело как европейците си устройват представления и забави за по-смислено и приятно прекарване на свободните часове през дългите есенни и зимни вечери.  За съжаление, освен изказаното гостоприемство, гражданите на Видин нямали никаква заслуга за това първо представление. Възможно е нито един видински гражданин да не е участвал в него дори като публика. Заслугата била на унгарските революционери, които със своя пример насочили вниманието на видинчани към такъв род културна дейност, казва още Цанов в историята на Образцово народно читалище „Цвят“.
Във Видин в навечерието на 1891 година е открита и първата в България специално построена за театрални нужди сграда. Винил с историята на сградата, както и снимки с автентичната й визия, наскоро беше поставен на фасадата на драматичния театър в града.