Заглавието на книгата "Забравеното Средновековие" е добронамерена провокация, каза в Шумен авторът й проф. Пламен Павлов

Заглавието на книгата "Забравеното Средновековие" е добронамерена провокация, заяви в Шумен за БТА историкът проф. Пламен Павлов, участник в деветата научна конференция "Пътуване към България". Авторът на изданието отбеляза след представянето на книгата си в научния форум, че често се вторачваме най-вече в XIX и XX век и някакси забравяме вековете преди тях, а там е цялото вдъхновение на хората от XIX век. Проф. Павлов коментира, че новото издание на книгата му "Забравеното Средновековие" е обогатено с пет нови студии, свързани със Средновековието и историята на България.
Не е въпросът формално да наситим и пренаситим с национални герои, но все пак личности от ранга на Аспарух, на Тервел, на Борис - Михаил, на Симеон Велики, на Самуил, на Асеневци, на Иван Шишман, те в никакъв случай не могат да бъдат игнорирани, каза проф Павлов за БТА. Те са национални величини, много често на територии, които са в пъти по-големи от днешната ни държава, подчерта той.
Ние пропускаме по неволя много неща, тъй като имаме много малко извори в Средновековието, допълни историкът. Имаме два века византийско владичество, където не че някой е унищожавал системно българските материали, ръкописи и книги, но не е имало държава, която да се грижи за тях, добави той. Много от тези безценни паметници са подарени на Киевска Рус и на практика ги няма тук, те по този начин обгрижват други народи, в България паметта за тях не е избледняла, но самите паметници не са тук, поясни проф. Павлов.
"Имаме пет века османска власт, където се унищожава и руши, и се губи памет, да не говорим за пъклените планове на фанариотското духовенство особено през XIX век, и въпреки всичко можем да установим, че имаме владетели повече, отколкото си мислим", подчерта проф. Павлов. Последният владетел на второто българско царство - Пресиан II е кръстен неслучайно на владетеля на Плиска Пресиан I, изтъкна проф. Павлов. Той коментира, че имената са български и дори прабългарски. Второто царство не пада в 1393 г. или 1396 г., а десетилетия по-късно с Константин II Асен във Видин, с други локални владетели, в историята има процеси, там няма еднократни актове, допълни проф. Павлов.
Българско болярство има още два века, самата османска власт се съобразява с него, то е местната сила, поясни проф. Павлов. Има много неразорани ниви в българската история, но тя трябва да се прави професионално, добронамерено и отговорно, обобщи той.
Деветата национална конференция "Пътуване към България" по история, археология и културен туризъм на тема „Историческата реконструкция - традиции и иновации” продължава днес и утре в Регионалния исторически музей в Шумен.