Нападателят на Ирак губи баща си още като дете, а години по-късно същото се случва и с неговия брат, който е бил отвлечен и който никога повече не се е завърнал. Въпреки всичко това Хюсеин стигна до момент в живота си, в който вкара гол на Боливия и изпрати страната си на световни финали за първи път от 40 години.
Преди двубоя с Норвегия Хюсеин даде обширно интервю за телевизия "Ал Джазира", в което се връща към всички тези събития. Първата трагедия е през 2008 година, когато неговият баща, военнослужещ в армията на Ирак, е убит от Ал-Кайда. По това време терористичната организация контролира административната област Киркук.
"Той отиде да пазарува материали за новия ни дом, който все още бе в процес на изграждане. Няколко часа по-късно получихме обаждане и ни уведомиха, че баща ми е мъртъв и тленните му останки са в болницата", казва Хюсеин в интервюто си за "Ал Джазира", цитиран от ДПА. По това време той все още е бил само на 12 години.
"Първоначално не повярвахме, но отидохме до болницата и сами видяхме мъртвото тяло на баща ми. Беше трагедия за всички нас", добавя той.
Няколко години по-късно неговият по-голям брат, който се присъединява към иракската армия след смъртта на баща му, е отвлечен.
"От тогава не сме чували нищо за него. По това време реших да спра да играя футбол и да се грижа за семейството си, но майка ми отказа. Тя настоя да продължа да играя", казва още нападателят.
Пътуването за Световното първенство също не бе безпроблемно за Хюсеин, който получи трудно виза за САЩ и бе разпитван в продължение на четири часа от местните служби при пристигане на американска земя. Въпреки всичко това 30-годишният футболист ще играе на най-големия турнир в живота си, а останалите съперници ще бъдат Франция и Сенегал.
"Аймен е име, което всички познават. Представянето му говори достатъчно за него не само в Ирак, а и в целия регион и арабската футболна общност. Отборът се нуждае от него и вярваме, че присъствието му ще направи разликата на това Световно първенство", категоричен е вратарят на националния отбор Джалал Хасан.