Изкован от болка: Как сребърният медалист Францони от Олимпийските игри в Милано-Кортина превърна мъката в сила

За италианския алпийски скиор Джовани Францони определящата сила зад бързия му възход към олимпийската слава не е просто скоростта или талантът, а устойчивостта – сила, която той казва, че е „изкована в контузия и задълбочена от загубата на близък съотборник“. 24-годишният Францони спечели сребро в спускането на Зимните игри в Бормио, завършвайки забележителен сезон, белязан от победи за Световната купа в Кицбюел и Венген, както и два подиума.
Преди три години обаче сериозна контузия, изискваща продължителна рехабилитация, заплашваше да провали кариерата му. Миналата година той трябваше да се справи и със смъртта на близък приятел Матео Францозо след инцидент по време на тренировка – трагедия, която разтърси света на алпийските ски. Застанал със сребърния медал на врата си, Францони каза, че загубата, вместо да го сломи, му е дала вътрешната сила да преодолее неуспехите по пътя си обратно към подиума – резултати, които той редовно посвещава на покойния си приятел.
„Особено в лошите дни използвам тази енергия, за да се напъвам още повече, да се доближавам до краен предел, да се боря вътрешно и да се опитвам да давам най-доброто от себе си всеки ден – не само за мен, но и за него“, каза Францони пред Reuters.
Това вътрешно пътешествие е дало възможност на Францони да придобие по-широка перспектива за живота: „Наслаждавай се на всеки ден, защото не знаем дали е последният или не“.
Дългите месеци на ежедневна рехабилитация също помогнаха на италианския спортист да създаде печелившо мислене.
„Дисциплината беше да се рехабилитираш и да работиш всеки ден, не само в дните, когато се чувствах мотивиран. Тази дисциплина ме доведе тук днес с този медал“, каза той.
Болката от загубата на колега го е направила чувствителен към други, които се сблъскват с подобна скръб. Запитан за украински атлет по скелетон, дисквалифициран за показване на изображения на паднали съотборници: „Знам какво е да загубиш съотборник“, каза той.
В планината Францони все още се състезава за тръпката, щастлив да се хвърли надолу с над 140 км/ч.
„Обичам скоростта. Обичам да съм свободен по трасето“, каза той, а широка усмивка озари лицето му под гъстата къдрава тъмна коса.
Францони, който започна кариерата си в техническите дисциплини гигантски слалом и слалом, преди да премине към скоростни състезания, призна, че е имал ранни моменти на истински страх. „Първите пъти в Бормио и Венген бяха доста страшни по време на инспекцията, защото не бях свикнал да тренирам много спускане и супергигантски слалом“, каза той. Но с тренировките придоби повече увереност: „В момента е доста забавно.“
Сега сред изгряващите таланти в спорта, Францони казва, че сребърният медал само е изострил апетита му.
Италианецът пропусна олимпийското злато в спускането с 0,20 секунди изоставане, прекланяйки се пред силата на швейцареца Франьо фон Алмен, който спечели три дисциплини на Игрите в Милано-Кортина.
В отборната комбинация, която обединява спускач и специалист по слалом, Францони постигна най-бързо време в скоростния етап от състезанието, но трябваше да се задоволи със седмо място след разочароващо представяне в слалома на съотборника си Алекс Винацер. Той се класира шести в супергигантския слалом.
„Бях толкова близо до златото. В отборната комбинация, но и в супергигантския слалом, само една грешка ме отдалечи от медала. Гладен съм, наистина гладен за още“, каза Францони, който ще се състезава в олимпийския гигантски слалом в събота.