Крилото Кристиян Балов е уверен, че българските национали ще покажат колко добри футболисти са в последните два мача от Лигата на нациите

Младото крило Кристиян Балов вкара първото попадение за България във вратата на Люксембург, като за него това е гол номер 2 за страната след този във вратата на Соломоновите острови през март на турнира “FIFA Series 2026” в Индонезия.
Българският национален отбор най-после записа днес победа – 2:0 при визитата си на Люксембург, като Балов откри резултата в 19-ата минута.
„Благодаря за поздравленията. Мисля, че днес през първото полувреме играхме по доста добър начин. Надигравахме съперника, направихме доста добри ситуации, защото работихме доста бързо с топката, подавахме си я. Не играхме с изритани топки, което се случи през втората част и тогава им дадохме леко предимство, за да създадат и те положения. Мисля, че има доста добро настроение. Но не трябва да вдигаме кой знае колко главите, защото това е просто само един мач“, започна юношата на Славия.
„Мисля, че в отбора има доста добри футболисти и можем да играем със спокойствие и с лекота. Може би имаше леко напрежение в другите мачове, не знам на какво се дължеше. Днес мисля, че се усети. И съм сигурен, че в оставащите два мача ще покажем колко добри футболисти сме“, коментира 20-годишното крило, визирайки срещите с Исландия на 13-и ноември и с Естония на 16-и.
След това той благодари на временния селекционер Атанас Рибарски за добрите думи, които персонално отправи към него, не само заради гола, а и за цялостното си представяне. „Благодаря на старши треньора, че ми гласува това доверие да ме пусне в последния мач. Мисля, че го оправдах и се надявам занапред да давам максималното от себе си и да помагам както за фланелката, така и за цялата държава, защото това ни е нужно“.
„Как стана моят гол? Направихме доста добра атака, всичко тръгна от десния фланг, направихме четири-пет паса с едно докосване, след това прехвърлихме на моя фланг, отразих топката с едно докосване, Еми Ценов ми я спря. Имах доста пространство, защото те се отвориха, влязох навътре и за мене после вече беше още по-лесно, защото в близкия ъгъл е по-трудно за вратаря“.