„Съжалявам, че това Световно първенство съвпада с футболния шампионат, който ангажира огромна част от вниманието на света. За мен беше изключително интересно и научих много неща. Поздравления за куража на всички хора, които са се преборили това първенство да се проведе в България, както и на всички, участвали в подготовката му - от първия до последния човек“, каза Маринова.
Тя подчерта, че ако повече хора се запознаят с подготовката на спортистите със синдром на Даун, интересът към техните изяви ще бъде значително по-голям.
„През последните 30 години съм наблюдавала много изяви на спортисти със синдром на Даун, най-вече по време на световните гимнастради. Техните изпълнения неизменно се превръщат в спектакъл и не си спомням случай, в който публиката да не е станала на крака накрая“, добави тя.
Според нея тези спортисти притежават качества, които ги правят особено подходящи за гимнастиката.
„Те са безкрайно емоционални и чувствителни хора. Първото ми впечатление беше, че имат отлични физически качества за този спорт - най-вече гъвкавост. Но в психологически аспект има още повече неща, които можем да научим от тях. Най-вече радостта от вложеното усилие. Ако наблюдавате как завършва всеки състезател по спортна гимнастика или момичетата в художествената гимнастика, ще видите, че за тях най-важно е вложеното усилие. Ако дойде медал - още по-добре. Но начинът, по който те преживяват труда си и му се радват, ние отдавна сме забравили. Всички гоним крайния резултат, а пътят също е важен“, коментира Маринова.
Вера Маринова остана впечатлена и от координацията между различните екипи, ангажирани с шампионата.
„Изключително впечатляващо е да видиш на едно място събрани всички звена, необходими за организацията на подобен форум. Хората буквално летят между различните спортни обекти и дисциплини. Това е огромен труд, който често остава невидим“, заяви тя.
Журналистката призова обществото да гледа на хората със синдром на Даун с повече разбиране и уважение.
„Крайно време е да възприемаме подобни събития с отворено сърце и истинско милосърдие. Тези хора не са по-различни от нас. Животът им е изпълнен с много повече трудности, както и животът на техните семейства. А спортът е едно от най-могъщите средства, с които родителите могат да помогнат на децата си да станат най-добрата версия на себе си“, завърши тя.