България попадна в светлината на прожекторите по-рано тази година, като спечели за първи път Европейското отборно първенство по бадминтон за жени. С напредването на сезона имаше и още положителни новини, свързани с Калояна Налбантова и сестрите Стефани и Габриела Стоеви.
За Петя Неделчева Европейското първенство беше особено емоционален триумф. Бившата състезателка, която игра за състава при завоюването на сребърния и на бронзовия медал съответно през 2016 и 2014 година, сега беше треньор на отбора, извеждайки го до успех на финала срещу силния тим Дания.
Неделчева беше изключителна по своето време, представяйки се отлично на сингъл и двойки, постигайки най-високите места в кариерата си - номер 7 на женски сингъл и номер 3 на женски двойки. Европейската вицешампионка от 2010-а и една от легендите на спорта в Европа говори за своята кариера, за значението на триумфа на България и изявите на Налбантова в специално интервю за сайта на Международната федерация.
Колко важен момент беше за България да спечели европейското злато?
Беше невероятно, защото никой не го очакваше. Целта на федерацията и на националния отбор беше просто да се борим за медал. Но стъпка по стъпка по време на турнира се справихме добре и това беше изненада за всички. Това е едно от най-големите ни постижения. Защото преди десет години, през 2016-а, играхме финал срещу Дания и загубихме. Имахме бронз и сребро - пропуснахме златото, а сега най-накрая имаме златото. Опитваме се да постигнем всичко, защото в Европа няма много силни състезателки в момента, особено на женските двойки. А когато трябва да се сравняваме с Азия, е толкова трудно. Когато идваме за азиатските турнири е, за да видим нивото, атмосферата и през цялото време е трудно. За Световното първенство се опитваме да се подготвим добре и да се борим за медал.
Калояна Налбантова беше една от опорните точки на отбора. Какво мислите за нейния талант?
Калояна е една от най-младите, перспективни състезателки, тя е на 20 години. Сега е един от най-големите таланти в Европа и освен това, физически, е много добра.
Тя е имала някои големи победи, включително над номер 7 в световната ранглиста за жени Ратчанок Интанон на Световното отборно първенство "Thomas & Uber Cup" в Хорсенс (Дания). . .
Да, срещу Рачанок тя не беше под напрежение. Просто излезе да играе и това беше добра победа. Срещу тези играчи на високо ниво, ако вземете един гейм, е невероятно - камо ли да спечелите мач. За нея следващите няколко години ще бъдат много важни, защото тя премина от девойки към жени преди две години. Сега това е голямата стъпка. Също така сега всички очакват от нея да дава резултати - това е другата страна, така че тя трябва да е готова. Може би понякога можем да я изпратим в Азия само за подготовка, защото в Европа не е същото.
Сестри Стоеви също се справят добре. Какъв е вашият подход към тренировките им?
Женските двойки са най-дългата дисциплина, както винаги. Физически трябва да си много силен, а също и за да правиш разиграванията - трябва да си готов да издържиш. Работим много върху защитата, а и в атака сме се подобрили много. Когато се сравняваш с азиатските играчи, трябва да си готов през цялото време. Класирането няма значение, това са просто числа. Понякога играеш с най-ниско класирания играч, но те се борят като луди. Те се опитват да дадат най-доброто от себе си и ще видим как ще продължат да играят, защото всяка година става все по-трудно. Но ние ще се постараем. Опитваме се да ги подготвяме през цялото време, за да бъдат готови да се борят.
Имате ли обещаващи играчи и в други категории, като мъжките двойки?
Имаме няколко юноши. През следващите четири години ще бъде по-добре. В момента те са все още на 15, 16, 17-годишни - все още са много млади.
Имахте дълга кариера и играхте сингъл, двойки, а понякога и смесени двойки. Как се справяхте с толкова голямо натоварване?
Може би физически бях силна, а също и психически. Мисля, че манталитетът беше едно от основните неща. Защото понякога може да усетите, че тялото ви е много уморено, но когато се напънете психически, можете да правите каквото си поискате. Винаги съм искала да играя на двойки. Нямах постоянен партньор в България, така че винаги играех с някои добри чуждестранни партньорки, но давах всичко от себе си и съм доволна от кариерата си. А сега съм доволна от треньорската работа.
Какво ви движеше напред въпреки всички предизвикателства?
Беше трудно, но успях. Не знам как. Всеки път, когато постигнете някакви резултати, веднага искате следващото да е все по-голямо и по-голямо. Мисля, че това е мотивацията. И да се боря срещу азиатците и да побеждавам азиатците, защото китайците бяха много силни. Бях номер 3 в ранглистата на двойки и номер 7 на сингъл. Не е зле. Губех на четвъртфиналите на сингъл може би шест или седем пъти на Световни първенства или големи турнири. Винаги три мача. През повечето време се опитвах да пътувам до Франция, също и до Испания. Често бях с Каролина Марин. Трябва да продължиш. В началото не играх в лигите, но след това започнах да играя в лигата в Дания и беше добре, защото имахме някои добри мачове и натрупах добър опит.
Каква е голямата разлика в нивото на спорта от твоето времето и сега?
Всичко се промени, защото играта вече е много по-бърза. Ако трябва да говорим за състезателите, по моето време в Европа имаше повече топ играчи. Дори Дания - виждаме, че в Дания има спад. Преди Европа беше добра във всички дисциплини, сега е само в една. И това не е добре.
Какво означава успехът на семейство Попови за българския бадминтон, като се има предвид, че имат български произход?
Те се представят на наистина високо ниво и ние винаги ги подкрепяме, защото знаем, че са от България. Надявам се през следващите няколко години да бъдат най-добрите. Те са мотивация за всички. Също така, Алекс Лание, той е невероятен.
Виждате ли нарастващ интерес към бадминтона в България?
Надявам се. Всеки трябва да работи усилено и това е начинът.