Прекратилата кариерата си Ева Янева: "Ще остана в Льо Кане като спортен директор"

Ева Янева е една от най-добрите и най-обичани български волейболистки. Звездата сложи край на кариерата си във френския Льо Кане, където играе от 2019 година насам. Янева започна кариерата си в ЦСКА, където изкара осем сезона и стартира международното й предизвикателство. Националката игра още в руския Индезит, френския Кан, руските Омичка и Динамо Москва, японския Джей Ти Марвелъс, руския Динамо Казан, румънския CSM Букурещ, китайския Тиянджин, турския Саниер, китайския Гуандонг Евъргранде, словашкия Страбак и полския Девелопес. Янева даде интервю за сайта на Българската волейболна федерация.
- Как мина първият ден без волейбол?
- Нормално е, не мога да кажа, че е бил много различен от другите. След мача се събрахме да си кажем довиждане, да отпразнуваме края на кариерата. За съжаление спрях с волейбола без титла, но беше много емоционално. Бяха ми приготвили страхотна изненада. Имаше видео поздравления от семейството, племенниците, бивши съотборници. Благодаря на всички! Прегръщам ги!
- Какви бяха емоциите от последния мач?
- Дълбоко се надявах това да не е последният, а да продължим напред. Но уви... Тъжно е. В същото време си давам сметка колко дълъг път съм извървяла. Попитах се как съм издържала 20 години физически само извън България. Не е лесно. Възрастта няма как да я пребориш.
- Помните ли последната си точка?
- Наистина не си я спомням. Бях фокусирана върху мача.
- Какво ви накара да сложите край на кариерата?
- Здравословното ми състояние. Волейболът не е контакт спорт, но е изключително изморяващ. Имам болки в кръста от няколко години. Усетих, че няма как да съм пълноценна през цял сезон. В такъв случай просто трябва да кажеш „Край!"
- От какво сте най-доволна и от какво сте най-недоволна по време на годините във волейбола?
- Няма нещо, от което да съм недоволна. Всичките ми спомени са положителни. Толкова много години на корта – адреналин, приятелства. Волейболът ми помогна да видя почти целия свят. Борих се с трудностите и получавах резултати.
- Кой е моментът, който никога няма да забравите?
- Много са. Но Европейското първенство в Пловдив ще остане завинаги специално в сърцето ми. Споделих емоциите с българската публика. Подкрепата беше невероятна.
- На кого дължите най-много в спорта?
- Трудно е да определя един човек, защото, ако не изброя всички, някой ще остане незаслужено извън борда. Но ще отговоря на въпроса! Първият ми треньор Мария Минева. Без нея нямаше да съм днес това, което съм. Тя ми даде пътя във волейбола.
- Ще останете ли във волейбола или гледате към различно поприще?
- Мисля да остана. Имам предложение от Льо Кане да продължа като спортен директор. Ще помагам в селекцията. Приемам го като огромно признание, защото съм чужденка. Оценили са какво съм направила за клуба и спорта. Затова това ще е следващата ми работа.