Селекционерът на България U17 Светослав Петров беше гост в подкаста на БФС „Да поговорим за футбол“ и коментира доста от препятствията, за които се смята, че пречат на младите таланти да направят кариера на високо професионално ниво. Според него, един от проблемите, които вижда в развитието на родните таланти – отношението към тренировъчния процес и разбирането какво означава да бъдеш професионалист.
Колко голяма е разликата между младите български футболисти и връстниците им в чужбина и какво всъщност им липсва, за да направят следващата крачка?
Петров, който вече година и половина е начело на България U17, разказва за работата с едно от най-важните поколения за бъдещето на националния ни футбол и за уроците, които младите играчи получават още с първите си стъпки зад граница.
Според него именно годините, в които талантите преминават от детско-юношеския към мъжкия футбол, могат да определят посоката на цялата им кариера.
„Това, което се опитвам в момента да обясня на играчите е, че тази и следващата година са най-важните във футболната им кариера. Единият път може да им даде възможност да стигнат до най-високо ниво, а в другия случай до 2-3 години да са се отказали. Знаете ли, сега от набор 2010 има доста хора, които излязоха в чужбина. Първият въпрос, който им задавам след месец-два, е дали има разлика. „Тренер, то няма нищо общо.“ А защо няма нищо общо? Защото тренировките са по два часа, всеки ден ходят на фитнес, има дисциплина. А защо не го правихте у нас – не знаят. Миналата година бяхме на лагер 20 дни, почти никой… Ако не ги накараме ние, треньорите, да влязат във фитнеса, няма да го направят. Набор 2010 имат повече професионалисти. Това е проблемът – нашите футболисти не са свикнали да работят. Ние с Жоро Илиев, който е в моя щаб, искаме повече от тях да станат добри футболисти. Да се развият и да отидат на най-високо ниво. Това е много сериозен проблем, върху който съвременните поколения трябва да се замислят. Няма как с един час тренировка на ден да станем футболисти, които да отидем да играем в чужбина или да сме основни играчи в националния отбор. От събуждането до лягането трябва да си професионалист.“
Но разговорът далеч не остава само в настоящето. Светослав Петров се връща и към собствената си кариера, в която не липсват любопитни истории и моменти, способни да променят изцяло пътя на един футболист.
Как в последния възможен момент се разминава с трансфер в Динамо (Киев)? Защо днес не пази тениските на Андрий Шевченко и Андреа Пирло? И как Милен Радуканов слага край на футболната му кариера?
„Честно казано, предложението на Радуканов да спра с футбола и да му стана помощник в ЦСКА, дойде неочаквано, защото бях на 32 години. Понеже все още сме много големи семейни приятели с Радуканов, виждаме се често и не пропускаме възможността да се шегуваме, че той ме е приключил с футбола, а съм имал още 10 години кариера. Аз тогава бях след операция на вътрешна връзка на коляното и когато дойде предложението от негова страна, много мислих. Защото на 32 да спреш с футбола си е рано. Но от друга страна – първо аз винаги съм искал да се занимавам с треньорство, и второ възможността да съм треньор в ЦСКА изключително много наклони везните в тази посока“, обяснява бившият капитан на „червените“.