Реакциите на публиката и на много специалисти бяха еднозначни в посоката на разочарование, гняв и неглижиране на целия отбор, преминаващо в ирония и подигравки. И разбира се, търсене на виновници на всяко възможно място, но не и в самия корен на проблемите, не и защо нивото става все по-ниско.
Лигата на нациите даде възможност на победителите в групите на Лига В и Лига С да се преместят едно ниво нагоре, но също така е и вариант на същите тези победители да получат още една опция за класиране на Евро 2028 чрез плейофи, каквато е новата система на УЕФА. За българският отбор задачата преди началото беше ясно поставена – 1-о място и промоция в Лига В. С такава идея работеше и Александър Димитров, който наследи Илиан Илиев на поста национален селекционер.
Още при жребия за хората с ясна представа за футболните реалности беше ясно, че Исландия е фаворит в групата с Естония, България и Люксембург, тъй като този отбор разполага с футболисти, които играят на много високо ниво за отбори като Реал Сосиедад (Ори Оскарсон), Блекбърн (Андри Гудьонсен), Лил (Хакон Харалдсон), Кьолн (Исак Йоханесон). Такива футболисти, които всяка седмица тренират и играят на най-високо ниво при друга динамика, няма как да бъдат затруднени от съперници, които практикуват играта на доста по-ниско ниво. И това се видя в резултатите, като Исландия записа по два успеха над Люксембург и България. Тези четири победи се оказаха напълно достатъчни, въпреки двете равенства с Естония.
В българската медийна среда битува клишето, че „това са футболистите, няма други“. Същото каза и капитанът на Левски (Сф) Кристиан Димитров след мача с Естония на 29-и септември тази година в Пловдив : „Живецът може да дойде от самите нас. В момента, който и да направят треньор, това сме футболистите“. Или още по-конкретно „всички български футболисти сме такива“. Няколко дни по-късно думите му бяха подкрепени и от бившия национален селекционер Георги Дерменджиев пред БНТ: „Основната вина за състоянието на националния отбор е в клубовете“.
Но кои и колко са тези състезатели, които бяха извикани като част от подготовката за Лигата на нациите и след това играха в самите мачове? Бърз поглед в рамките на 12 месеца – или от назначението на Александър Димитров на поста национален селекционер до последния мач с Естония в понеделник при временния наставник Атанас Рибарски, са използвани 56 футболисти.
Българската първа лига играят 183 българи от общо 365 картотекирани играчи, което прави родените на територията на страната 50.1 процента. Като се има предвид, че с изключение на Илия Груев, Лукас Петков, Йоан Стоянов и записалия пет минути Иван Панков, останалите са произведени в българското първенство, в българските клубове, клишето „това са футболистите“ придобива още по-сериозна тежест. Така че който и да бъде извикан, резултатите няма да бъдат кой знае колко по-различни.
Детайлната статистика показва използването за периода на осем вратари - Алекс Божев, Даниел Наумов, Димитър Евтимов, Димитър Митов, Димитър Шейтанов, Мартин Величков, Пламен Андреев, Светослав Вуцов, на 19 защитници - Алекс Петков, Андреа Христов, Антон Недялков, Атанас Чернев, Валентин Антов, Виктор Попов, Димитър Велковски, Емил Ценов, Иван Турицов, Йоан Стоянов, Кристиан Димитров, Мартин Георгиев, Патрик-Габриел Галчев, Петко Христов, Росен Божинов, Симеон Шишков, Стефан Велков, Теодор Иванов, Християн Петров, 16 полузащитници - Андриан Краев, Асен Чандъров, Берк Бейхан, Борислав Цонев, Доминик Янков, Ефе Али, Ивайло Чочев, Иван Йорданов, Иван Панков, Илия Груев, Кристиян Стоянов, Марин Петков, Никола Илиев, Петко Панайотов, Станислав Шопов, Филип Кръстев и 13 нападатели - Атанас Илиев, Владимир Николов, Георги Лазаров, Георги Русев, Здравко Димитров, Кирил Десподов, Кристиян Балов, Лукас Петков, Мартин Минчев, Радослав Кирилов, Светослав Ковачев, Станислав Иванов, Тонислав Йорданов
От 25 септември 2025-а до днес (общо 14 мача, или 1260 редовни минути) най-много игрово време за националния отбор на България са записали Илия Груев (769 минути), Димитър Велковски (677 минути) и Андриан Краев (638 минути). По брой участия в мачове (титуляр или резерва) водач е Марин Петков с 13 мача от възможни 14, но пък с 562 минути.
В изиграните 14 мача от 25 септември 2025 г. до днес националният отбор на България постигнал четири победи, в две срещи е завършил наравно и е претърпял осем загуби. Също така националите са отбелязали общо 20 гола, от които 10 са във вратата на Соломоновите острови на турнира „FIFA Series 2026”, а в седем срещи от този период тимът не успя да се разпише.
Голмайстор на отбора за последната една година е Марин Петков с 4 попадения, следван от Владимир Николов, Филип Кръстев и Георги Русев с по 3 гола, като всеки един от тези четири играчи в атаката са отбелязали срещу скромния състав на Соломоновите острови.
Има съвсем малък брой играчи от повиканите в този период, които не са влизали в игра в нито една от 14-те срещи. Това са вратарите Алекс Божев и Димитър Евтимов, защитникът Алекс Петков.
Със сигурност и Александър Димитров, който пое отбора с огромна амбиция за успехи и доказване, и Атанас Рибарски след него, са правили списъците за мачовете с една идея – да извикат най-подходящите и най-подготвените. Така се получава обаче, че реално почти една трета от играчите в Първа лига са се извъртели да се доказват в националния отбор.
Повече от уверен съм, че и двамата треньори са се стремели да получат максимално добри резултати, но просто потенциалът, с който работят, носи точно тези варя на резултатите. И ако българските играчи не започнат да присъстват масово в европейския футболен пазар, то и в следващите години ще получаваме още от същото като резултати. И тези резултати няма да имат никакво отношение към това кой ще бъде селекционер, нито пък кой ще бъде президент на БФС.
Но системата на българския футбол – включващ професионалните клубове, аматьорските и школите, произвеждат това, което излиза на терена. В групата на тези 56 човека има реално три пълни състава с по 18-19 човека, но всеки един от трите състава има едни и същи резултати. И така ще бъде, докато в България все още се гледат приоритетно местните школи. Защото вече всяка страна от калибъра на България, а и далеч по-многолюдни, отдавна произвежда футболистите си в Европа, където децата им срещат друга динамика, друга съпротива и други критерии за качество, талант и успехи. Така е с Мароко, която на Световното първенство това лято в Северна Америка, се представи с 22-а играчи, родени извън територията на страната. Така е с Турция, а и с екзотиките Хаити, Кабо Верде и Кюрасао. Така е и с Албания и още други държави от подобен калибър.
Разбира се, българският национален отбор има своите резерви при липсващите поради една или друга причина основни играчи - Кирил Десподов, Мартин Минчев и Филип Кръстев са с контузии, вратарят Димитър Митов и един от капитаните и лидер на защитата Петко Христов нямат игрова практика, а Здравко Димитров се люшка между добра и слаба форма. Има и качествени момчета в по-младите формации.
Елементарен извод е, че БФС не създава играчите, не ги тренира и не ги развива. Но пък се опита да създаде конкурентна среда за младите с въвеждането задължителното използване на играч до 21 години на терена в Първа лига. Което е малък светъл лъч, защото хора като Симеон Шишков, Стивън Стоянчов, дори и Теодор Иванов и други в тази възраст получават гарантирано място в стартовите 11 на всяка една среща. Но това е само началото и вероятно ще даде резултати след доста години, когато се натрупат поне няколко поколения получили игрова практика, но не само за една година. А докато това не се случи и с българските играчи, „виновни“ ще бъдат БФС и неговият президент.
Топ 15 на футболистите на България по изиграни минути (25.09.2025 – 19.11.2026)
Футболист Пост играни минути Мачове
1. Илия Груев Полузащитник 769 9
2. Димитър Велковски Защитник 677 9
3. Андриан Краев Полузащитник 638 10
4. Даниел Наумов Вратар 585 7
5. Християн Петров Защитник 570 9
6. Марин Петков Крило 562 13
7. Лукас Петков Нападател 548 8
8. Стефан Велков Защитник 548 7
9. Кристиан Димитров Защитник 547 7
10. Здравко Димитров Крило 538 11
11. Георги Русев Нападател 533 10
12. Емил Ценов Защитник/халф 506 8
13. Иван Турицов Защитник 488 8
14. Филип Кръстев Полузащитник 441 6
15. Мартин Минчев Нападател 361 9