Трима вратари бяха приети в "Залата на славата" на НХЛ по време на церемония в Торонто

Вратарите Хенрик Лундквист, Том Барасо и Майк Върнън бяха приети в "Залата на славата" на Националната хокейна лига на САЩ и Канада (НХЛ). Признание получиха още центърът Пиер Търджън, канадската националка Каролин Ойлет, треньорът Кен Хичкок и бившият ръководител Пиер Лакроа.
За Върнън влизането в "Залата на славата" не дойде бързо. Той прекрати професионалната си кариера преди цели 21 години, след като игра 19 сезона в НХЛ и прекара повечето от тях в Калгари Флеймс. Той се състезава също така за Детройт Ред Уингс, Сан Хосе Шаркс и Флорида Пантърс.
Върнън завърши кариерата си с 88.9 процентa при спасяванията в 782 мача, печелейки два пъти купа "Стенли" и веднъж наградата за най-полезен играч. Той стигна до това постижение в шампионски сезон с Детройт.
"Нямате никаква представа колко много означава това за мен и моето семейство. Мамо, веднъж ме попита дали мисля, че някога ще попадна в 'Залата на славата'. Е, направих го", заяви той по време на церемонията в Торонто.
41-годишният Лундквист получи признанието още в първата възможна година. В 15-те си сезона в НХЛ, прекарани изцяло с Ню Йорк Рейнджърс, той изигра 887 мача и завърши с 91.8 процента на спасени удари. Шведът като цяло е отразил зашеметяващите 23 509 шайби, което е осмото най-добро постижение за всички времена.
Лундквист бе избран за най-добър вратар в Лигата през сезон 2011/2012.
"Баща ми каза на мен, брат ми и сестра ми да не се страхуваме и да мечтаем. Каза ни, че това ще ни вдъхновява да работим по-усилено. Никога няма да забравя думите му. Честно казано обаче, не очаквах да стигна чак до тук", каза шведът.
Барасо, на 58, бе част от шампионските отбори на Питсбърг Пенгуинс през 1991 и 1992. В кариерата си той има още трофея "Калдър" за най-добър новобранец и трофея "Везина" за най-добър вратар. Той прекара 12 сезона с Пенс, шест с Бъфало Сейбърс и по няколко месеца с Отава Сенатърс, Каролина Хърикейнс, Торонто Мейпъл Лийфс и Сейнт Луис Блус.
Барасо бе част и от отбора на САЩ, който спечели сребърни медали на Олимпиадата в Солт Лейк Сити през 2002.
54-годишният Търджън завърши кариерата си в НХЛ с 1 327 точки (515 гола, 812 асистенции) в 1 294 мача. Той игра цели 19 години за Бъфало Сейбърс, Ню Йорк Айлъндърс, Монреал Канейдиънс, Сейнт Луис Блус, Далас Старс и Колорадо Аваланч.
Ойлет, на 44, бе една от големите звезди на канадския хокей за жени и изведе страната си до четири олимпийски титли, както и до шест първи места на световни първенства. Израствайки като млада хокеистка, тя е играла предимно срещу момчета.
"Наричаха ме с какви ли не имена, но тези предизвикателства само ми показваха какъв късмет имам, че играя хокей. Огромна част от момичетата около мен нямаха възможност да го правят", заяви тя по време на церемонията.
71-годишният Хичкок, на 71, има баланс 849-534-127 като треньор на Далас Старс, Филаделфия Флайърс, Кълъмбъс Блу Джакетс, Сейнт Луис Блус и Едмънтън Ойлърс. Той изведе отборите си до осем дивизионни титли и 14 участия в плейофите. Хичкок е шампион с Далас Старс от 1999.
Лакроа пък беше президент и генерален мениджър на Колорадо Аваланч между 1994 и 2006, печелейки две купи "Стенли" с отбора. Той почина на 72-годишна възраст през 2020.