"Беше лудост при първата ми повиквателна. Бях в младежкия национален отбор тогава. В деня, в който трябваше да се присъединя към младежите, научих, че съм в мъжкия тим, като ми го казах човек, който работеше за Nike, които са ми спонсори. Разликата е голяма, отиваш в замъка, казваш "добър ден" на треньора", припомни си Салиба.
"За мен първият път бе много специален. Освен това, имах шанса да играя в два приятелски мача. След това винаги ме викаха, въпреки че не беше лесно. В някои мачове не бях добър. Треньорът обаче продължи да ме вика неизменно. Дължа му много. Затова обичам много този треньор, защото обикновено ставаш национал, не играеш добре и не те викат повече. Конкуренцията е жестока. Всяка година идва отдолу някои дете чудо, което е на 19 години. Затова съм късметлия, че не изпадам от състава", каза Уилям Салиба.