В Троян се намира единственият в Ловешка област „Пъмп трак“ парк

В Троян се намира единственият в Ловешка област „Пъмп трак“ парк, съобщиха за БТА от местната администрация. Трасето е разположено в лесопарк "Турлата" и е с площ около 600 кв. метра. Открито е през август 2024 година.
Дизайнът на трасето предлага различни варианти за каране на велосипеди за планинско колоездене и комбинации от скокове в затворен кръг. Настилката е от земна маса, а допълнителните скокове са изградени с метална конструкция и импрегниран дървен материал.
Теренът е подходящ както за тренировки, така и за състезания. В парка могат да тренират както деца, така и възрастни, развивайки техническите си умения чрез различни по трудност скокове и виражи. Съоръжението е изградено за около два месеца с финансиране от общинския бюджет и местния клуб за планинско колоездене Troyan Horse. От клуба ежегодно организират и детско маунтин байк предизвикателство, в което участват над 200 деца от различни възрасти.
Към момента в Троян не съществува друго трасе, специално пригодено за колоездене, но от колоездачен клуб „Хемус – 1896 г.“ – Троян предоставиха за БТА информация за вече несъществуващия колодрум в планинския град. Данните са базирани на излязлата през 1934 г. книга „Град Троян“.
Колодрумът се е намирал на мястото на днешната автогара в Троян. Районът бил известен като „Блатото“, тъй като представлявал просторна пустееща земя, в която локвите пресъхвали само през много сушави лета.
Теренът бил предоставен от общината на Колоездачно дружество „Буря“, което започнало изграждането на колодрума през 1934 година. Съоръжението било построено със средства на дружеството и с безплатния труд на колоездачите, особено на младите състезатели. Предприемач на строежа бил Петко Пенчев Станчев–Габровецът, а ръководител – строителният техник и дружествен деятел Никола Сапунджиев.
Колодрумът бил със земна писта с дължина 250 метра. На него редовно тренирали състезатели и се провеждали пистови надпревари. Няколко години по-късно в южната част били изградени дървени пейки за зрители, а впоследствие съоръжението било оградено с висока дъсчена ограда.
Сред известните имена от онова време били председателят на колоездачно дружество „Буря“ Димитър Манджуков, секретар-касиерът Пенчо Георгиев, дружественият воевода Юрдан Цвятков, както и състезателите Иван и Дочо Рускови, Иван Пенчев, Минко Свиревски, Стефан и Минко Банкови, Христо Хитров и бъдещият спортен деятел Минко Манговски.
На колодрума троянските състезатели мерели сили с едни от най-добрите колоездачи в страната, най-често с габровските си съперници. На 6 октомври 1940 г. съоръжението било препълнено заради гостуването на двойния балкански шампион и известен спринтьор от Казанлък Цвятко Георгиев.
През следващите години троянските колоездачи продължили успешно да се състезават с представители на други градове. Надпреварите били наблюдавани от многобройна публика, а особено оспорвани били състезанията по издръжливост. Зрители често давали и парични награди за спринтове по време на обиколките на пистата.
Според клуба колодрумът има значителен принос за развитието на колоездачния спорт в Троян. Там израстват редица състезатели, сред които Лалю Цочев, Борис Бочев, Христо Столаров и Минко Стоев – Поручика.
Колодрумът съществувал 25 години – до 1959 г., когато пистата била разорана, а теренът подравнен за изграждането на автогарата в града.