АФП: Европа се постави в „ситуация на зависимост“ от съседите си в областта на миграцията, смята френски експерт по миграционните въпроси

Като превръщат контрола върху миграционните потоци в „централен въпрос“ от дневния си ред, европейските държави позволяват на съседните страни да разполагат със значителен инструмент за натиск, подчертава в интервю за Франс прес Матийо Тардис, изследовател и специалист по европейската миграция.
Притокът на десетки хиляди мигранти към испанския ексклав Сеута на северното крайбрежие на Мароко предизвика реакции от европейската десница относно граничния контрол и повдигна въпроси за поведението на мароканските власти. Свидетелски показания и експерти, интервюирани от Франс прес, потвърждават, че Мароко е разхлабило контрола в граничната зона.
Утре по искане на двадесет и двама лидери на страни членки на Европейския съюз ще се проведе извънредна видеоконферентна среща на европейските министри на вътрешните работи.
„Не можем да позволим масови и неконтролирани преминавания, използването на миграцията като инструмент или други хибридни заплахи да създават впечатлението, че е възможно незаконно влизане в ЕС“, предупредиха лидерите в открито писмо, инициирано от италианския министър-председател Джорджа Мелони.
„Използването на миграцията като инструмент за натиск не е ново явление и се засилва с изнасянето на управлението на миграционните потоци от Европа към трети държави“, обяснява експертът Матийо Тардис, който е бивш ръководител на Центъра по миграция към Френския институт за международни отношения.
„През 2020 г. десетки хиляди бежанци преминаха сухопътната граница между Турция и Гърция с одобрението на турските власти“, въпреки споразумението за 6 милиарда евро, сключено през 2016 г. между Брюксел и Анкара след миграционната криза, с което Турция се ангажира да задържа мигрантите.  „Турските власти действаха тогава така, наред с другото, в отговор на позициите на европейските правителства в конфликта със сирийския режим“, обяснява Тардис.
По думите му същото се наблюдава „от 2021 г. между Полша и Беларус, където десетки хиляди хора от Близкия изток преминаха границата“. „Тези организирани от беларуското правителство миграционни движения последваха европейските санкции след преизбирането на беларуския президент Александър Лукашенко, който е близък съюзник на Русия“, отбелязва експертът.
Подобна е ситуацията и с Финландия. След като през април 2023 г. тя прекрати десетилетната си политика на военен неутралитет и се присъедини към НАТО, сега тази северна европейска страна се опасява, че Русия може да организира миграционен поток към нейните граници с цел дестабилизация.
„Въпросът за имиграцията е един от атрибутите на националния суверенитет, но когато прехвърляме този въпрос на заобикалящите ни държави и го превръщаме в централен, сами се поставяме в положение на зависимост“, казва той. Това става на фона на намеренията на няколко държави членки на ЕС да създадат така наречените „центрове за връщане“ в трети страни.
„Днес в ЕС има такава обсебеност от този въпрос, че той се е превърнал в изключително лесен инструмент за натиск от страна на трети държави“, предупреждава изследователят.
 „Това например позволи да бъде легитимиран тунизийският режим“, обвиняван от опозицията в Тунис в авторитарни уклони. „За този режим е достатъчно просто да позволи на мигрантите да отпътуват, за да получи повече средства или отстъпки по дипломатически или икономически въпроси“, казва специалистът.
„Наскоро видяхме и как Европейската комисия прие представители на режима на талибаните, за да улесни връщането на афганистанци в родината им. Това представлява форма на признаване на режима, макар официално той да не е признат“, отбелязва Тардис.
Въпреки това, що се отнася до целта за ограничаване на „незаконната имиграция“, според експерта тези споразумения са ефективни.
„Виждаме го при Мароко, Либия и Турция – веднага след започването на партньорство с тези държави се наблюдава почти незабавен спад на пристигащите през Средиземно море, макар че това води и до откриването на нови миграционни маршрути“, допълва изследователят.
Според европейската агенция за гранична и брегова охрана Фронтекс броят на незаконните преминавания по външните граници на ЕС е намалял с близо 40 процента през първото тримесечие на 2026 г. в сравнение със същия период на предходната година. В същото време обаче, според агенцията, „човешката цена“ на трафика на мигранти продължава да се увеличава и от началото на 2026 г. близо 1000 души са загинали в Средиземно море.