Насилието срещу левите лидери по онова време го принуждава да живее в изгнание от тригодишна възраст в Чехословакия, България и Куба.
При завръщането си в Колумбия се посвещава на защитата на пострадалите от въоръжения конфликт и изиграва ключова роля в договарянето на историческото мирно споразумение от 2016 година с партизаните от ФАРК (Революционни въоръжени сили на Колумбия).
Той стана депутат през 2010 г., а през 2014 година – сенатор. Шестдесет и три годишният преподавател по философия планира да стане вторият президент от левицата в историята на Колумбия, като стане приемник на своя съмишленик Густаво Петро.
„Преживях геноцида, стигматизацията и едно неумолимо преследване. И продължавам да съм тук, стоя изправен“, каза той по време на кампанията си, облечен с традиционна карибска риза с кръгла яка и без вратовръзка.
Политическите му противници без доказателства го наричат „наследник на ФАРК“ заради доверителните му отношения, които изгради с предводителите на партизанската групировка по време на процеса по постигане на мир.
Обвиняват го също, че е идеологът на политиката на „тоталния мир“ (преговори с различните въоръжени групировки), водена от Густаво Петро, която според експертите е довела до засилването на въоръжените групировки през последните години.
Този мъж с фин мустак и малки очила е почитател на Ганди, автор е на книги за Зигмунд Фройд и Мишел Фуко, и се описва като прогресивен.
Той насърчава продължаването на социалните реформи, започнати от Густаво Петро, които нарича „революции“, с последователно увеличение на минималната заплата.
„Дойдохме, за да задълбочим реформите и да забързаме социалните трансформации, от които страната има незабавна нужда, за да ги направим необратими“, каза той по време на кампанията.
На митингите си той се обгражда често с представители на коренното население, със селяни и пострадали в колумбийския въоръжен конфликт, който продължава вече повече от шест десетилетия.
„Стратег“
Животът му е белязан и от други смъртни случаи: майка му умира на 37 години от мозъчен тумор, а политическият му покровител Бернардо Харамило Оса е убит през 1990 г., докато е кандидат за президент.
Той е известен със скептицизма си и с видното си спокойствие на човек, който не губи никога контрол над емоциите си.
Въпреки че е живял в съветския блок, той отхвърля комунизма и залага на „производителния“ и „диверсифициран“ капитализъм.
Спокойният му тон и резервираното му държане контрастират с енергичността и страстта на провокативния Густаво Петро, който е бивш партизанин.
Сепеда е „стратег, който мисли в дългосрочен план“ и „никой не успява да го разгневи“, казва пред Франс прес приятелят му Леон Валенсия, автор на книгата „Иван Сепеда – един живот напук на забравата“.
Той се готви старателно за всяка от изявите си и пише старателно всяка от речите си.
Иван Сепеда е заклет враг на голямата фигура на колумбийската десница – бившия президент Алваро Урибе (2002 – 2010). С Петро те бяха основните фигури на разпалените дебати в парламента, в които той разкритикува връзките между Урибе и паравоенни организации.
В рамките на съдебна процедура, продължила повече от десетилетие, сенаторът Сепеда доказа, че бившият държавен глава е подкупил паравоенни, като това доведе до присъда от 12 години домашен арест. Присъда, която след това беше отменена.
Иван Сепеда преминава през битка с рак и чернодробен тумор и през 2022 година призна, че се е страхувал да не умре. Той уверява обаче, че понастоящем е в отлично здраве.
Той няма деца, живее със съпругата си и с трите им кучета чау-чау.
(БТА)
(превод от френски език: Божидар Захариев)