АФП: Кои са основните известни обекти от иранската ядрена програма

Преди израелските удари по цели в Иран Вашингтон и Техеран проведоха няколко цикъла от преговори относно иранската ядрена програма, която се развива бързо. Иран силно разшири мащабите на ядрената си програма през последните години в отговор на изтеглянето на САЩ от международната ядрена сделка през 2018 г. , замислена да ограничи иранските ядрени дейности в замяна на вдигане на международните санкции.
Към средата на май Иран разполагаше с общо 9247,6 килограма запаси обогатен уран, тоест 45 пъти над разрешеното количество според иранската ядрена сделка. Тази констатация се съдържаше в последния доклад на Международната агенция за ядрена енергия. От това количество, 408,6 килограма бяха обогатени до 60 процента, което е близо до 90-те процента, нужни за производство на ядрено оръжие. А от тези 408,6 килограма пък могат да се произведат 9 бомби, според МААЕ. Иран отрича да иска да се снабди с ядрено оръжие и твърди, че продължава ядрената си програма за граждански цели.
В тази връзка Франс прес представя списъка на известните ирански ядрени обекти, които са подложени на редовни инспекции на МААЕ.
Места за обогатяване на уран:
Натанз
Заводът в Натанз, в Централен Иран, чието съществуване беше разкрито през 2002 г., е несъмнено един от най-известните ирански ядрени обекти. МААЕ потвърди, че този обект е бил засегнат при израелските въздушни удари днес. Комплексът включва две сгради, едната подземна, а другата на повърхността, като в него има общо 70 каскади от центрофуги за обогатяване на уран или над 10 000 от тези машини, използвани за обогатяване на иранската ядрена суровина. През април 2021 г. обектът в Натанз беше подложен на саботаж, приписван от Иран на израелските тайни служби.
Фордо
Изграждането на подземния завод във Фордо в нарушение на резолюциите на ООН беше съобщено от Иран на МААЕ през септември 2009 г. Фордо се намира между Техеран и Ком, в Централен Иран. Разкриването на неговото съществуване породи истинска криза между Иран и великите сили от Съвета за сигурност на ООН. След като първо го представи като помощен обект в планинска зона близо до военна база с цел защита от въздушна атака, Техеран заяви в крайна сметка, че обектът във Фордо е завод за обогатяване на уран до висока степен на чистота, в който могат да бъдат инсталирани около 3000 центрофуги. Там в началото на 2023 г. бяха открити частици уран, обогатен до 83,7 процента. Иран каза тогава, че става дума за непреднамерена вариация в степента на обогатяване на уран по време на процеса на обогатяване.
Обекти за съхранение на уран и изследователски обекти:
Исфахан
Заводът за преобразуване на уран в Исфахан в Централен Иран е място за  индустриални изпитания от 2004 г. Той позволява да се преобразува концентриран прах от уранова руда, добиван от мини в иранската пустиня в уранов тетрафлуорид и след това в хексафлуорид. След това тези газове се подават в центрофуги за получаване на обогатен уран. Пак в Исфахан през април 2009 г. беше открита лаборатория, която произвежда гориво, обогатено до ниска степен, предназначено на евентуални централи. В началото на 2024 г. Иран обяви началото на работата по изграждането на нов изследователски реактор в този обект.
Арак
Изграждането на реактор с тежка вода в Арак, в Централен Иран, официално предназначен за производството на плутоний за медицински изследователски цели, започна в началото на века. Но проектът беше замразен в съответствие със Виенското споразумение от 2015 г., което предвиждаше негово преконфигуриране с цел ограничаване на рисковете от ядрено разпространение. Ядрото следователно беше извадено от реактора и там беше излят бетон, за да бъде той неизползваем. Обектът вече се нарича Хондаб и трябва да бъде вкаран в действие през 2026 г., според информациите, съобщени от Иран на МААЕ. В комплекса има и завод за производството на тежка вода.
Техеран
Центърът за ядрени изследвания в иранската столица разполага с реактор, предоставен през 1967 г. от американците за производството на медицински изотопи.
Ядрена централи:
Бушехр
Ядрената централа в Бушехр в Южен Иран, построена от Русия, която доставя горивото й, започна да работи през септември 2011 г. на слаби обороти, преди да бъде свързана с електрическата мрежа на страната на следващата година. Москва поднови изграждането през 1994 г. на този обект с мощност от 1000 мегавата. Но началото на строежа на централата беше подето от германците преди Иранската революция през 1979 г.
Дарховин
Там се изгражда с помощта на Русия ядрена централа. Строителството започна в края на 2022 г. Централата ще бъде от 300 мегавата.
Сирик
Работата по този ядрен обект започна в началото на 2024 г. Сирик, където се изгражда обектът, се намира на Ормузкия проток. Новият комплекс в този обект ще бъде съставен от четири отделни централи с общ производствен капацитет от 5000 мегавата.
 
(Превод от френски: Габриела Големанска)