АФП: Съветът за мир обмисля създаването на първа „хуманитарна зона“ в ивицата Газа

Съветът за мир, иницииран от президента на САЩ Доналд Тръмп с първоначална цел да бъде прекратен конфликтът в ивицата Газа, разглежда възможността за създаване на „хуманитарна зона“ в южната част на палестинския анклав. Там биха могли да бъдат настанени десетки хиляди палестинци след предварителна проверка, заяви пред Франс прес представител на този орган.
Според него зоната може да послужи като начална база за поемането на функции от Националния комитет за управление на Газа – орган от палестински технократи, чийто достъп до Газа според египетски и палестински медии все още е блокиран от Израел.
В момента този технократски орган е базиран в Египет. Според мирния план за Газа той трябва да управлява ежедневното функциониране на анклава по време на преходния период, предвиден в плана на американския президент и одобрен от ООН за прекратяване на конфликта, започнал след нападението на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври 2023 г.
Първата „хуманитарна зона“ ще бъде в района на Рафах, в южната част на ивицата Газа и ще бъде охраняван от Международните сили за стабилизация  - структура, която се създава под егидата на Съвета за мир.
Националният комитет за управление на Газа ще отговаря за проверката на невъоръжените цивилни, които единствени ще имат право да влизат в зоната. Тази проверка ще се извършва с подкрепата на Международните сили за стабилизация, заявява представителят на Съвета за мир.
След това жителите ще могат свободно да влизат и излизат от района, твърди той, въпреки че идеята за затворени хуманитарни зони, обсъждана под различни форми през последните месеци, предизвиква резерви сред хуманитарните организации.
Изпълнението на плана за прекратяване на огъня от октомври 2025 г. е в застой от няколко месеца. Израел и палестинското ислямистко движение „Хамас“ взаимно се обвиняват в нарушения на примирието.
Междувременно израелската армия е разширила контрола си върху палестинската територия и вече контролира над 60% от анклава.
„Разглеждаме пилотен проект, който би позволил на Националния комитет за управление на Газа да създаде опорна точка, да приеме десетки хиляди хора, които доброволно изберат да се заселят там, и да предостави пространство, в което комитетът реално да упражнява управление“, заяви представителят. Той уточни, че все още не са започнали строителни дейности на предвиденото място.
Рафах, който е на границата с Египет в най-южната част на Газа, е до голяма степен разрушен и остава предимно под израелски контрол.
Международните сили за стабилизация ще управляват своеобразна буферна зона, за да гарантират, че въоръжени лица и бойци няма да могат да влизат в „хуманитарната зона.
Съгласно плана на Тръмп Международните сили за стабилизация трябва постепенно да се разположат в палестинската територия паралелно с изтеглянето на израелската армия.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви през октомври 2025 г., че много държави са предложили участие в тази мисия. „Имаме четири държави, които действително са ангажирани. Ако Индонезия се присъедини – още по-добре, ако не – други страни също могат скоро да дадат своя принос“, каза днес представителят на Съвета за мир.
В средата на юни марокански военнослужещи пристигнаха в Израел, за да се присъединят към силите. По думите на представителя на Съвета останалите участници са Косово, Албания и Казахстан.
Контингентите трябва да бъдат разположени в база близо до граничния пункт Керем Шалом между Израел и Газа, която е „почти завършена“.
Представителят увери, че настоящият бюджет е достатъчен, но се работи по набиране на допълнително финансиране, за да бъде „стартиран този хуманитарен проект и впоследствие разширен към други райони“.
Съветът за мир има задачата да ръководи преходния период в Газа, където „Хамас“ управлява от 2007 г., и да подготви възстановяването на опустошената от конфликтите територия чрез възстановяване на гражданската администрация и основните обществени услуги.
Дипломати и представители на неправителствени организации, пожелали анонимност, заявяват пред Франс прес, че подобна схема за обособяване на „хуманитарна зона“ трудно би могла да бъде съвместима с международното хуманитарно право. Според тях събирането на цивилни в ясно ограничени зони с контролиран достъп може да се тълкува като принудително разселване на население и да постави под въпрос принципите, регулиращи разпределението на хуманитарната помощ.