Анди Бърнам - единственият до момента кандидат за премиер от Лейбъристката партия, след като Киър Стармър подаде оставка преди седмица, ще представи икономическата си визия в първата си голяма реч след завръщането си в парламента, написа снощи в. "Индипендънт".
Бившият кмет на Манчестър ще даде сериозен тласък на теми като децентрализацията още в първите седмици от своето управление.
В речта си в Манчестър днес Бърнам ще представи десетгодишна стратегия за управление, с която ще заяви намерението си да управлява поне два пълни мандата, отбелязва в. "Телеграф". Основната му цел по думите на неговия екип е "добър растеж във всяко населено място" чрез прехвърляне на значителни правомощия от Уайтхол към регионите.
Ключов елемент в плана е създаването на т.нар. Северен Даунинг Стрийт - административен център в Манчестър, който да координира част от дейността на премиерската институция извън Лондон. Паралелно с това Бърнам предвижда нова структура за децентрализация в Англия, която да засили ролята на регионалните кметове и да им предостави по-широки бюджети и отговорности в сфери като жилищна политика, транспорт, образование след 16-годишна възраст и социални услуги.
В икономически план той залага на засилване на държавния контрол върху ключови обществени услуги, включително енергетика и водоснабдяване, както и на мащабна програма за строителство на социални жилища и инфраструктура извън Югоизточна Англия. Целта според неговия екип е възстановяване на индустриалната база на страната и повишаване на жизнения стандарт.
Бърнам ще представи и реформа в образованието, насочена към по-висок престиж на техническите специалности, както и промени в обществените поръчки, които да стимулират британски компании пред чуждестранни доставчици. Част от стратегията е и за намаляване на младежката безработица и неучастието ѝ в образование и труд, наричано "изгубеното поколение".
Предложенията му напомнят на идеите, изложени в книгата му "Head North" ("Отправи се на север"- б. ред.), в която той призовава за по-балансиран модел на управление, при който местните съвети и кметовете получават реални инструменти за вземане на решения, коментира "Индипендънт".
Според информация на в. "Таймс" Бърнам ще защити тезата, че плановете му са от полза за цялата страна и ще помогнат за преодоляване на икономическите дисбаланси между Северна и Южна Англия.
Министърът по жилищната политика Стив Рийд, който подкрепя Бърнам за следващ премиер, отхвърли твърденията, че кандидатът за лидер на лейбъристите иска Лондон да субсидира останалата част от страната.
"Той не казва това", заяви Рийд пред "Скай Нюз". "Анди посочва, че Великобритания е една от най-големите икономики в света, но въпреки това има региони, които са сред най-бедните в Европа. Причината е огромното регионално икономическо неравенство", обясни министърът.
По думите му югоизточна Англия също би спечелила, ако останалата част от страната се развива по-бързо.
"Не е в интерес на Лондон той да бъде единственото място, където хората виждат възможности за работа и растеж. Това увеличава миграцията към столицата, повишава търсенето на жилища и води до по-високи цени", каза Рийд.
Той допълни, че Бърнам остава ангажиран с предизборната програма на Лейбъристката партия, но ще иска да промени някои аспекти от управлението ѝ.
"Ще има промяна в акцентите, но основните принципи ще останат непроменени, включително фискалните правила", подчерта министърът.
След предпазлива кампания, в която избягваше директни атаки срещу Найджъл Фараж и партията му "Реформирай Обединеното кралство", сега Бърнам ще призове и за нова политическа култура, поставяща интересите на местните общности пред партийните сметки, решаването на проблеми пред политическите нападки и дългосрочното мислене пред краткосрочните политически дивиденти.
Ако той остане единствен кандидат за лидерския пост, речта му ще бъде произнесена точно три седмици преди официалното му влизане на "Даунинг Стрийт" 10. Срокът за номинации изтича на 16 юли, а ако няма други кандидати, той ще бъде официално обявен за лидер на следващия ден. Според британската практика предаването на премиерския пост би трябвало да стане на следващия работен ден - 20 юли.
Бившият министър по въпросите на въоръжените сили Ал Карнс все още не е изключил възможността да се включи в надпреварата. Той заяви пред Би Би Си, че именно икономическата реч на Бърнам ще определи дали ще подаде кандидатурата си.
"Трябва да видим визия и трябва да видим план, защото визия без план е просто мечта", каза Карнс. "Искам да разбера къде Великобритания трябва да бъде през 2029 г. и каква е целта за периода 2034-2035 г.", добави той.
Междувременно Бърнам продължава да обмисля състава на бъдещия си кабинет. Изглежда все по-вероятно настоящият финансов министър Рейчъл Рийвс да не запази поста си. Сред потенциалните кандидати за неин наследник са министърът на вътрешните работи Шабана Махмуд и министърът на енергетиката Ед Милибанд.
Според публикации в британските медии необичаен съюз между представители на синдикатите и финансовите среди е предупредил Бърнам да не назначава Милибанд за финансов министър, тъй като смята, че политиките му за постигане на въглеродна неутралност могат да навредят на икономиката.
Въпреки това заместник-лидерката на Лейбъристката партия Луси Пауъл заяви, че според нея Милибанд би бил добър избор за ръководител на Министерството на финансите. Тя добави, че вниманието трябва да бъде насочено към кризата с разходите за живот, а не към политическите спекулации около бъдещите назначения в кабинета.
Мнозина депутати от Лейбъристката партия гледат с по-голям оптимизъм към бъдещето на партията, отколкото през последните месеци, отбеляза в. "Гардиън". Въпреки това сред тях остават опасения, че Бърнам е недостатъчно подготвен за управление и че посоката, в която възнамерява да поведе страната, все още не е напълно ясна.
Бъдещият премиер може да се окаже затруднен поне в началото да се разграничи от политиките, заложени от неговия предшественик, коментира Асошиейтед прес и добави, че той ще бъде ограничен от програмата, с която Лейбъристката партия спечели убедително изборите през 2024 г. и сложи край на 14-годишното управление на консерваторите.
"В момента Анди Бърнам е представян почти като народен герой, който ще спаси британската политика", каза преподавателят по политически науки от Университета в Шефилд Матю Флиндърс. "Но когато обществените настроения се обърнат срещу него и той се превърне от герой в мишена за критики, въпросът е дали ще издържи на натиска", запита той.
Основното предизвикателство пред Бърнам ще бъде да преодолее проблемите, които преследваха Стармър - слабия икономически растеж, влошените обществени услуги и нарастващите разходи за живот.
"Страната очаква стабилност, сериозност и постоянен фокус върху най-важните проблеми. Точно това ще получи", написа по-рано Бърнам в социалната мрежа Екс.
Смятан за по-ляво ориентиран от Стармър, Бърнам заяви, че ще се стреми да съживи икономиката, без да излиза извън рамките на настоящите планове за държавни разходи и заеми. Тази позиция успокои финансовите пазари, които все още помнят кризата от 2022 г., когато тогавашният премиер Лиз Тръс обяви нефинансирани данъчни облекчения, което доведе до финансова турбуленция и рекордно краткия ѝ мандат от 49 дни.
"Ако сте лейбъристки премиер от по-умереното ляво крило на партията, пазарите не се нуждаят от много, за да изпаднат в паника", каза преподавателят по политика в Университета в Ковънтри Марк Гудуин. "Затова той ще трябва да бъде изключително внимателен."
Според него Бърнам трябва да убеди обществото, че предлага нещо различно, без пазарите да възприемат това различие като прекалено радикално.
Бърнам е известен с концепцията, наречена "манчестъризъм" - бизнес ориентиран социализъм, който разчита на привличане на частни инвестиции за големи инфраструктурни проекти и на децентрализация на властта чрез предоставяне на повече правомощия на местните общности.
Той обеща също така да не повишава данъците върху доходите на работещите, следвайки обещание, дадено и от Стармър. В същото време обаче намекна за възможно облекчаване на данъчната тежест за бизнеса и дори за отмяна на увеличението на осигурителните вноски, плащани от работодателите за финансиране на пенсии, здравеопазване и социални помощи.
Остава въпросът откъде ще дойдат средствата за финансиране на новите програми, дали ще бъдат отменени съществуващи приоритети и как ще бъдат посрещнати нарастващите изисквания за увеличаване на разходите за отбрана, отбеляза Джил Рътър от мозъчния тръст Институт за управление.
Правителството на Стармър се ангажира разходите за отбрана да достигнат 3,5% от БВП до 2035 г. в съответствие с целите на НАТО, припомня АП. По-рано този месец министърът на отбраната Джон Хийли подаде оставка с аргумента, че Стармър не действа достатъчно бързо за постигането на тази цел.
Липсата на значителен международен опит може да създаде трудности за Бърнам и в отношенията със САЩ, особено след като президентът Доналд Тръмп се обърна срещу Стармър.
Тази седмица Тръмп определи Бърнам като "кмет на градче" и заяви, че е чул, че той е "изключително либерален" и вероятно няма да подкрепи разширяване на добива на нефт в Северно море - една от честите критики на американския президент към британското правителство.
Стармър положи сериозни усилия да поддържа добри отношения с Тръмп въпреки политическите различия и постигна търговско споразумение между САЩ и Великобритания. Това обаче предизвика недоволство сред част от либералните избиратели на Лейбъристката партия. Впоследствие отношенията между двамата лидери се влошиха, след като Стармър разкритикува амбициите на Тръмп спрямо Гренландия и отказа да въвлече Великобритания във войната срещу Иран.
Самият Бърнам също е отправял остри критики към Тръмп. След щурма срещу Капитолия на 6 януари 2021 г. той написа в Екс, че "всеки политик, който е давал трибуна на Тръмп, трябва да се срамува".
Според анализаторите една от първите задачи на Бърнам ще бъде това, с което Стармър така и не успя да се справи - да предложи ясен и убедителен разказ за посоката, в която иска да поведе страната.
Това е сфера, в която Бърнам има предимство. Той изгради популярността си като достъпен северняк, предпочитащ тениски пред костюми, играещ футбол за удоволствие и дори участващ в DJ състезания с музика от 90-те години.
Засега Бърнам избягва да повишава прекомерно обществените очаквания. Но ако успее да докаже, че е компетентен лидер и запази обществената подкрепа до следващите парламентарни избори след около три години, би могъл да предложи значително по-смела програма в собствен мандат, посочи АП.
Сред идеите му са мащабни политически реформи, включително замяната на Камарата на лордовете с избираем сенат и въвеждането на пропорционална избирателна система. Бърнам също така е заявявал, че би искал Великобритания отново да се присъедини към Европейския съюз в рамките на живота му, макар по време на предизборната кампания да омекоти тази позиция в район, който е подкрепил Брекзит с мнозинство две към едно.
"Моето усещане е, че той разумно ще отдели време да изгради своя екип, своята история и политически разказ, за да спечели обществен мандат на следващите избори и едва след това да премине към по-радикалната програма, която иска да реализира. Точно така постъпи и Маргарет Тачър през 80-те години", казва професор Флиндърс.
От друга страна опозиционните партии гледат на "северния фокус" на Анди Бърнам като потенциална слабост, съобщи в. "Файненшъл Таймс".
Консервативната партия и "Реформирай обединеното кралство" твърдят, че акцентът на потенциалния бъдещ британски премиер върху децентрализацията на властта може да се окаже електорална тежест, която да отблъсне избиратели извън северна Англия.
Според съветник на лидерката на консерваторите Кеми Бейдънок т.нар. манчестъризъм трудно би се наложил сред избирателите в южна Англия. От лагера на "Реформирай Обединеното кралство" пък определят посланието на Бърнам като "изключващо", насочено основно към северните региони и срещу юга и идеята за икономически растеж.
Самата Бейдънок вече засилва подготовката за евентуални предсрочни избори, включително чрез ускорен подбор на кандидати.
Вътрешни източници от Лейбъристката партия също посочиха, че макар политиката на Бърнам за прехвърляне на власт към регионите да е популярна сред много депутати, тя крие риск от напрежение с избиратели в Лондон и южните части на страната. Един лондонски депутат коментира, че политическите дебати не трябва да игнорират факта, че не всички части на юга са заможни, а проблемите на бедността съществуват и там.
Либералдемократите също заявиха намерение да го критикуват от различен ъгъл, настоявайки за по-силна проевропейска политика и предупреждавайки срещу "завой наляво" в икономическата стратегия на бъдещото правителство.
Опозиционните партии критикуват и липсата на конкретни финансови разчети, като предупредиха, че планът представлява по-скоро "преразпределение на власт между политици", отколкото реални решения за домакинствата, отбеляза "Телеграф".
Вътрешнополитическият дебат около Бърнам се концентрира и върху темпа на промяната. Докато неговият екип говори за десетгодишна трансформация, опозицията твърди, че страната няма толкова време за изчакване на резултати, особено в контекста на икономическия натиск и разходите за отбрана.