Нидерландските власти събират все повече информация за демонстрациите и участниците в тях, констатира Нидерландският институт за правата на човека в годишния си доклад, предаде националната информационна агенция АНП. Сред събираните данни може да има чувствителна информация, например за политическите или религиозните убеждения на демонстрантите. Хората, които искат да участват в протести, могат да се почувстват възпрепятствани от мисълта, че властите ги наблюдават и събират информация за тях и възгледите им. Този т.нар. възпиращ ефект може да постави правата на човека под натиск, предупреждава институтът.
За да улеснят провеждането на демонстрациите и да гарантират тяхната безопасност, властите се нуждаят от информация. Институтът е проучил какви данни събират властите във връзка с демонстрациите и какви предложения се обсъждат за разрешаване на нови начини за събиране на информация.
Почти всички демонстрации в Нидерландия протичат без инциденти. Въпреки това, както отбелязва институтът, след подобни случаи политиците често настояват за по-строги правила и засилен контрол. Полицията и общинските власти могат например да следят социалните мрежи, да използват камери по улиците или да ангажират специализирани екипи за събиране на информация. Според института липсва ясна правна уредба на цифровото наблюдение. Прекомерното наблюдение води до недоверие, което според доклада трудно се съвместява със зачитането на правата на човека.
„Хората трябва да се чувстват свободни да отстояват това, което смятат за важно“, заяви Рик Лоусън, председател на института. „Ако властите събират прекалено много информация за демонстрантите, съществува риск хората да се откажат от участие в протести от страх, че ще бъдат заснети.“ Лоусън определи тенденцията като тревожна. „Правото на демонстрации е неразделна част от демократичната правова държава“, подчерта той.
За да бъде защитена демократичната правова държава, институтът призовава управляващите и законодателите да се откажат от т.нар. рефлекс за въвеждане на нови правила. Става дума за склонността след всеки инцидент незабавно да се приемат нови правила и да се изискват допълнителни правомощия за ограничаване на бъдещите рискове. Вместо това институтът призовава за повече прозрачност и доверие към гражданите, както и за ясна правна рамка, която да гарантира правата на демонстрантите и неприкосновеността на личния им живот.
„Събирането, съхраняването и споделянето на лични данни без ясна правна основа само по себе си е проблематично, но всички тези мерки, взети заедно, могат да доведат до нарушения на правата на човека“, заяви Лоусън.
Нидерландският институт за правата на човека е независим надзорен орган, създаден със закон през 2012 г., който поема функциите на съществувалата дотогава Комисия за равно третиране.
(Тази новина се разпространява по споразумение между БТА и АНП)