Всеки път, когато Вани Бирунги, доброволка от Червения кръст в ДР Конго, излиза, за да повиши осведомеността относно най-новата епидемия от ебола, като подозираните случаи наближават 1000, тя се сблъсква с двойна заплаха.
Едната е рядката разновидност на ебола - Бундибуджо, за която няма ваксина или лечение. Другата е гневът и подозрението на жителите, които я замерват с камъни и я обиждат в Буния, град в центъра на епидемията.
"Продължаваме да им казваме, че болестта е там. Някои приемат, други не", каза Бирунги пред Асошиейтед прес в понеделник, докато тя и колегите й говореха с групи хора в работнически квартал под жаркото слънце.
Хуманитарните работници са изложени на особено голям риск в този нестабилен регион, където жителите, като Бирунги, отдавна са под заплахата на въоръжени групи, които са убили хиляди хора и са разселили много повече през последните години.
Трудно е да се намери доверие сред травматизираното население, което се отнася с недоверие към външни лица, дори към онези, които се опитват отчаяно да овладеят бързо разпространяващата се епидемия, която според експертите е била открита с няколко седмици закъснение. Наблюдението за такива болести е било отслабено от съкращенията на помощта от САЩ и други страни.
Световната здравна организация твърди, че се смята, че семейство плодоядни прилепи са естествените носители на вирусите, причиняващи ебола. Но някои хора не вярват, че вирусът съществува, или са скептични относно неговия произход.
"Тези хора трябва да спрат да ни притесняват. Те просто искат да забогатеят. Да не забравяме, че ебола е измислица на белия човек", заяви Пиер Басола, 56-годишен жител на Буния, който добави: "Престанете да ми говорите."
През изминалата седмица три пъти бяха нападнати здравни заведения. В неделя разгневени млади мъже нахлуха в болница, лекуваща пациенти с ебола, принуждавайки медицинския персонал да ги евакуира, докато се чуваха изстрели.
В събота група жители подпалиха палатка, в която лежаха пациенти със съмнения за заразяване или потвърдени случаи на ебола, обслужвана от "Лекари без граници" в Монгбвалу, и повече от десетина души, за които се подозира, че са заразени с вируса, избягаха. В четвъртък център в Рвампара беше подпален, след като на роднини беше отказано да вземат тялото на мъж, за когото се подозира, че е имал ебола.
Гневът се усилва, тъй като мерките за превенция на вируса не позволяват на близките да се докосват до телата при погребенията след заболяване, което някои описват като внезапно и драматично, съпроводено с повръщане и кървене.
Вирусът ебола се разпространява чрез близък контакт с телесни течности на болни или починали пациенти, като пот, кръв, фекалии или повръщано. Експертите казват, че медицинските работници и членовете на семействата, които се грижат за пациентите, са изложени на най-голям риск.
"Доверието е почти толкова важно, колкото и здравните мерки, защото ако се създаде масово недоверие в общностите, хората няма да отидат в здравните центрове", каза Хедър Кер, директор за Конго на Международния спасителен комитет.
Въоръженият конфликт в региона представлява друго предизвикателство. За да пътуват от Буния, столицата на провинция Итури, до Монгбвалу, служителите на хуманитарните организации рискуват потенциални атаки в регион, който се намира на повече от 1000 километра от столицата на Конго, Киншаса.
Междувременно епидемията вече има над 900 предполагаеми случая и над 220 смъртни случая, заяви в понеделник генералният директор на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус.
"Сега се опитваме да наваксаме с една много бързо разпространяваща се епидемия", каза той.
Мадо Ндитамба, 70-годишна жителка на Буния, каза, че е виждала ученици да бягат от хуманитарните работници.
"Последния път, когато ебола се появи, не беше в мащабите, които виждаме днес", каза Ндитамба. "Днешната епидемия е по-тежка. Отиваме при лекарите в болниците, но и те също умират. Това ни тревожи. Не знаем какво да правим и оставяме всичко в ръцете на Бога."
Конго е имало 17 епидемии от ебола и СЗО твърди, че страната е подготвена да реагира. Но ранните тестове при тази епидемия бяха проведени за по-разпространен тип ебола, което доведе до загуба на ценно време. Експертите все още се опитват да установят кога е започнала тази епидемия.
Има малко места, където да се правят тестове за разновидността на ебола Бундибуджо в регион, където клиниките работят на генератори, а голямо летище, служещо като хуманитарен център, е в ръцете на бунтовниците от повече от година.
Медицински работници на място заявиха пред АП, че не са достатъчно подготвени и защитени. Неизвестен брой спасители са били заразени, а някои са починали.
Конгоански лекар беше обявен за мъртъв в неделя в Рвампара, съобщи за АП Рубенс Деджия, координатор на мерките срещу ебола в региона. В съседна Уганда, където има много по-малък брой случаи след пристигането на конгоанци там, поне трима здравни работници са били заразени.
И може би най-тревожното е, че Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец съобщава, че трима доброволци са починали в Монгбвалу, след като се смята, че са се занимавали с трупове на 27 март по време на работа, несвързана с ебола.
Ако това се потвърди, това значително ще измести началото на епидемията от първата потвърдена смърт в края на април в Буния.
Докато поне един управител на погребално бюро почистваше ковчези за продажба край пътя в Буния, експерти съобщиха за липса на доверие сред някои жители на региона, които не вярват, че вирусът съществува.
Action Aid, друга от международните хуманитарни организации, които работят за справяне със ситуацията, заяви, че все още съществува висока степен на скептицизъм и липса на разбиране, като цитира жители, които е анкетирала в средата на май в провинция Итури, веднага след обявяването на епидемията.
"Единственият път напред, що се отнася до този конкретен вирус, е ангажираността на общността", заяви Якубу Мохамед Саани, директор на Action Aid в Конго.
Все още не е ясно как това може да бъде постигнато и то бързо. Междувременно както СЗО, така и Африканският център за контрол и превенция на заболяванията смятат, че епидемията е по-голяма от докладваните досега случаи.
(Превод от английски: Пламен Йотински)