Полша настоява Европейския съюз да позволи на държавите членки временно да спират приемането на молби за убежище при случаи на организиран и използван като инструмент за натиск масов миграционен поток, след като Варшава въведе подобна мярка по границата с Беларус през март 2025 г., предаде Асошиейтед прес.
Първоначално полските власти представиха решението като временна извънредна мярка срещу действията на Русия и съюзникът ѝ Беларус, които според Варшава използват мигранти, за да стабилизират Полша и Европейския съюз. Ограничението обаче остава в сила вече 18 месеца.
Полско - беларуската граница е дълга около 400 километра. От 2021 г. ЕС обвинява режима на беларуския президент Александър Лукашенко, че използва миграцията като средство за политически натиск, привличайки хора в Беларус с перспективата оттам по-лесно да проникнат на територията на ЕС.
Възможността полският подход да намери приложение и на европейско равнище се очерта по - ясно на 16 септември, когато председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви подготовката на нова европейската рамка за извънредно реагиране при случаи на „организирана и използвана като оръжие“ масова миграция.
Предвижда се механизмът да допуска известна гъвкавост при прилагането на обичайните миграционни процедури при определени обстоятелства и за ограничен период. Фон дер Лайен обаче не уточни кои конкретни правила биха могли да бъдат временно променяни.
Полският заместник - министър на вътрешните работи, отговарящ за миграцията, Мачей Душчик определи инициативата като знак, че Европа проявява все по-голям интерес към това, което той нарича „полското решение“.
„Радваме се, че това, което говорим от година или година и половина, вече се превръща в основна тема в ЕС“, заяви Душчик пред Асошиейтед прес.
Според него миграционната криза в Сеута през юли, когато над 70 000 души внезапно преминаха от Мароко в испанския анклав в Северна Африка, е показала на ЕС, че подобен натиск може да засегне и други държави.
Идеята предизвиква сериозни опасения сред правозащитни организации и представители на европейските институции. Нидерландският евродепутат Тинеке Стрик предупреди, че евентуалното превръщане на полския модел в общоевропейска практика би могло да подкопае основни принципи на европейското и международното право в областта на убежището.
Според нея хората трябва винаги да разполагат с възможност да поискат убежище, преди да бъдат върнати в друга държава, тъй като в противен случай не може да се установи дали там са изложени на преследване или друга опасност.
Комисарят по правата на човека на Съвета на Европа Майкъл О’Флахърти също изрази безпокойство, че временното спиране на правото да се подава молба за убежище вече се обсъжда на равнище ЕС. По думите му подобна политика може „много лесно да премине границата“ и да се превърне в нарушение на международното право.
В центъра на спора е принципът за забрана на връщането (non-refoulement), според който човек не трябва да бъде изпращан обратно на място, където е изложен на риск от преследване. Този принцип е сред основите на международната система за защита на бежанците, изградена след Втората световна война.
Душчик отхвърли критиките и заяви, че полската политика е напълно съвместима с международното право. По думите му представители на уязвими групи, включително бременни жени, деца и хора, изложени на преследване в Беларус, продължават да имат възможност да поискат убежище.
Полският омбудсман и неправителствени организации, работещи с мигранти по границата, обаче оспорват това твърдение.
Каролина Червинска от полската Асоциация за правна намеса заяви, че видимо бременните жени може да имат шанс молбите им да бъдат разгледани, но твърденията на болни хора или непълнолетни често се поставят под съмнение.
Спорът се разгаря само месеци след влизането в сила на новия Пакт на ЕС за миграцията и убежището. Той вече позволява на държавите, изправени пред криза по границите си, да се отклоняват от някои стандартни процедури, включително чрез удължаване на сроковете за разглеждане на молби и по-продължително задържане на мигранти.
Според Душчик обаче инициативата на Европейската комисия показва, че съществуващите правила не са достатъчни и ЕС се нуждае от допълнителен механизъм, който при извънредни обстоятелства да позволява временно отклонение от обичайните процедури за предоставяне на убежище. (БТА)
(Превод от английски език: Боряна Михайлова)