АП: Тръмп каза на Украйна, че нямат карти, а после Киев пренесе войната навътре в Русия

Срещата в Овалния кабинет между президента на САЩ Доналд Тръмп и украинския президент Володимир Зеленски през февруари миналата година беше дипломатически провал.
„Страната ви е в голяма беда. Не печелите“, заяви Тръмп, като разкритикува остро Зеленски пред световните медии. „Нямате карти.“
Миналогодишният скандал - три години след началото на войната, беше нещо повече от разгорещена публична размяна на реплики. Украинската делегация беше помолена да напусне Белия дом, а Вашингтон временно спря да споделя разузнавателна информация с Киев. През следващите месеци, докато Русия постепенно, но устойчиво напредваше на бойното поле, Тръмп прие топло руския президент Владимир Путин в Аляска и изглеждаше готов да принуди Украйна да приеме неизгодно мирно споразумение, включително да се откаже от територии.
Докато Зеленски седеше до Тръмп обаче, украинските сили подготвяха операция, която щеше да покаже способността и намерението на Украйна да пренесе войната на руска територия. Месеци по-късно дронове, внесени тайно в Русия, атакуваха руски бомбардировачи и унищожиха или повредиха самолети на стойност стотици милиони долари.
Оттогава Киев засили кампанията си от удари с по-голям обсег по цели в Русия и в окупирани от Москва райони, увеличи производството на оръжия, атакува руската противовъздушна отбрана, както и петролна инфраструктура и складове на голяма търговска компания, с цел пренасяне на бойните действия на руска територия.
В унизителен за Путин момент украински удари с дронове предизвикаха гъсти облаци дим над Санкт Петербург малко преди откриването на международен икономически форум през юни. Опасенията от украинските атаки накараха руските власти да ограничат мащаба на военния парад на 9 май в чест на победата над нацистка Германия. Ударите по петролните рафинерии освен това доведоха през лятото до криза с горивата.
На срещата си със Зеленски на срещата на върха на НАТО през юли Тръмп обаче заяви, че украинският лидер „се е справил много ефективно“ във войната. „Всъщност изградихме добри отношения“, добави американският президент.
С увеличаването на украинските удари се засилиха и руските атаки, а Киев е изправен пред сериозни трудности при защитата си заради недостига на американски ракети за системите за противовъздушна отбрана „Пейтриът“.
През първите шест месеца на годината в Украйна бяха убити 1396 цивилни, показват данни на ООН. Междувременно световната организация съобщи, че руските власти са докладвали за 250 загинали цивилни през същия период. В понеделник при удар, който според Украйна е бил насочен срещу петролна рафинерия в Русия, загинаха 13 души, съобщиха местните власти.
Макар че украинските удари изглежда са променили начина, по който войната се възприема във Вашингтон, все още не е ясно дали те ще успеят да накарат Путин да преговаря.
Целта на украинските удари е да подкопаят представата, че Русия може да си позволи „просто да остави нещата да се развиват“, заяви Джак Уотлинг, старши научен сътрудник в базирания в Лондон аналитичен център „РУСИ“ (RUSI).
Дали тази стратегия ще успее да накара Русия да преговаря зависи от това колко силен натиск може да окаже Украйна. „Логично е, че над определен праг това работи, но дали те могат да достигнат този праг, е интересен въпрос“, отбеляза той. По думите му това зависи поне отчасти и от фактори извън контрола на Киев, като продължаващата финансова подкрепа от Европа.
Повечето украински удари са по цели на разстояние до 200 километра, но броят на атаките на по-голямо разстояние значително се е увеличил тази година.
През юли Украйна е извършила три пъти повече такива удари, отколкото през януари, сочат данни на независимата организация за наблюдение на конфликти „АКЛЕД“ (ACLED). Повтарящите се удари дълбоко в руската територия са принудили руските военни да разположат противовъздушната си отбрана на по-голяма площ.
Голяма част от украинските удари са насочени към четири основни категории цели, според анализ на Асошиейтед прес на стотици украински атаки през тази година, базиран на изявления на руски представители, държавни медии и украинските военни.
След като войната с Иран доведе до повишаване на цените на енергията и САЩ смекчиха санкциите срещу руския петрол, Киев засили ударите по петролната инфраструктура, за да лиши Кремъл от приходи от износа на горива и така обикновените руснаци да усетят последиците от войната.
Украйна атакува и предприятия от отбранителната промишленост, за да отслаби дългосрочната способност на Русия да произвежда оръжия, насочва удари срещу противовъздушната отбрана, за да освободи път за собствените си оръжия, и атакува складове на търговски компании.
Като част от кампанията срещу петролната инфраструктура Киев заяви, че е нанесъл удар по най-голямата петролна рафинерия в Русия, разположена на повече от 2500 километра от Украйна.
Киев атакува и предприятия от отбранителната промишленост. Сред целите беше фабрика за производство на навигационни системи, която е била атакувана многократно, включително с украински ракети „Фламинго“.
През юли и август Украйна нанесе удари по складове на руската компания за електронна търговия „Уайлдберис“ (Wildberries). Киев твърди, че компанията подпомага снабдяването на руската армия. Москва отрича това.
Много от украинските удари по руската противовъздушна отбрана и радарни системи са насочени към райони около окупирания от Русия Кримски полуостров и често се нанасят с дронове.
Майор Роберт „Мадяр“ Бровди - командирът, ръководещ украинската война с дронове - заяви пред Асошиейтед прес, че ударите в Крим имат за цел и да направят полуострова неизползваем като база за руските сили.
Невинаги е ясно дали украинските атаки са ефективни, а някои от тях може да са причинили минимални или никакви щети. През май и юни Украйна заяви, че е нанесла удари по няколко спътникови, разузнавателни или обекти за радиоелектронно разузнаване в Русия, но анализираните от АП сателитни снимки не показват сериозни щети.
Въпреки това Украйна разполага с едно предимство, което може да ѝ помогне да отслаби руската противовъздушна отбрана и да направи нейните удари с дронове по-прецизни.
Украйна има достъп до сателитната комуникационна услуга „Старлинк“ на Илон Мъск, което позволява на операторите ѝ да управляват дронове в реално време на окупираната от Русия украинска територия. На Русия е забранено да използва „Старлинк“.
Русия обаче също разработва своя собствена версия на „Старлинк“ и инсталира системи за заглушаване, които затрудняват връзката със сателитната услуга, заяви Бровди.
Още преди срещата в Овалния кабинет Украйна започна да инвестира усилено в нови оръжия, но този момент беше „сериозен предупредителен сигнал“, заяви европейски военен представител, пожелал анонимност, за да може да говори подробно за ситуацията на фронта. Стана ясно, че американската подкрепа може да бъде прекратена „внезапно“.
Освен това Украйна засили усилията си за производство на оръжия, като започна да произвежда все по-широк набор от оръжия в по-големи количества, а сроковете за разработване и производството им се съкратиха от десетилетия на години или дори месеци.
Въпреки това Украйна все още не може да произвежда достатъчно ракети, за да задоволи нуждите си. Освен това ѝ беше необходимо време, за да разработи системи, които могат достатъчно прецизно да поразяват цели, така че Киев да се осмели да ги използва за удари дълбоко в Русия, заяви Уотлинг.
Макар че Украйна е започнала да преодолява проблемите с навигацията на ракетите си, като „Фламинго“, тези оръжия все още не са толкова точни или незабележими, колкото западните им аналози. Това често означава, че трябва да бъдат изстреляни стотици дронове, за да бъде претоварена руската противовъздушна отбрана и да се осигури възможност на ракетата да премине през нея.
Това е скъп и бавен начин за водене на война, тъй като според Уотлинг само между 5 и 9 процента от украинските оръжия успяват да преминат през руската противовъздушна отбрана.
Дори руските оръжия да са по-мощни, Зеленски заяви на срещата на върха на НАТО в началото на юли, че Путин „постепенно губи контрола над хода“ във войната. По думите му Украйна е пренесла бойните действия от фронта, където настъплението е в застой, към въздушни удари по руски цели.
На срещата Зеленски дори се пошегува, когато Тръмп го попита дали би приел да се водят мирни преговори в Москва, както предложи Путин. „Във въздуха има много украински дронове“, отговори Зеленски. „Би било опасно.“ (БТА)
(Превод от английски език: Елена Инджева)