АПА: Австрийският министър на вътрешните работи Герхард Карнер направи работно посещение в Турция

Министърът на вътрешните работи Герхард Карнер от Австрийската народна партия (АНП) направи работно посещение в Анкара. Във фокуса на вниманието бе срещата му с турския му колега Мустафа Чифтчи, предаде австрийската информационна агенция АПА. Основни теми на разговора бяха борбата с тероризма, организираната престъпност и нелегалната миграция, както и депортациите. Според Карнер тясното сътрудничество между Виена и Анкара е от съществено значение за сигурността на Европа.
„Депортирането на бежанци и борбата с организираната престъпност са основни теми в нашето сътрудничество, което искаме да подобрим още“, заяви Кернер след срещата. По думите му тя се е състояла в рамките на създадения през 2022 г. механизъм на сътрудничество между австрийските и турските служби за сигурност. „Ефективността на това партньорство си проличава например при залавянето на заподозрени терористи или при борбата с трафика на наркотици“, отбеляза австрийският вътрешен министър. 
Така например през септември 20-годишен мъж с двойно австрийско и турско гражданство, осъден в Австрия за незаконно притежание на оръжие и терористична дейност, е напуснал незаконно Австрия и е избягал в Турция, нарушавайки съдебните разпоредби, припомни Карнер. При мащабна операция на турската полиция срещу заподозрени в членство в терористичната групировка „Ислямска държава“ се стигна до престрелка в Истанбул, при която издирваният беше убит.
Според Карнер ролята на Турция е ключова
Според министъра Турция, като основна транзитна територия и приемна държава, играе ключова роля по отношение на миграционните потоци към Европа. Към момента там са регистрирани близо 2,5 милиона мигранти, сред които 2,2 милиона сирийци, както и граждани на страни като Ирак, Афганистан и Иран. „Следователно Турция е основен фактор за последователното предотвратяване на нелегалната вторична миграция и за намаляването на миграционния натиск върху Европа и външните граници на ЕС“, подчерта Карнер.
Една от основните теми на срещата в турската столица бяха именно депортациите на лица обратно в страните им на произход и по-специално досегашните общо осем депортации от Австрия към Афганистан, осъществени през Турция. Турското правителство обаче също извършва депортации. През изминалата година са били върнати над 1700 души, а до момента през настоящата – над 960. „И от турска страна има усилия и стратегически обсъждания по отношение на организираното и безопасно връщане на сирийските граждани в по-сигурни зони, и по-конкретно в северната част на Сирия“, отбеляза Карнер.
Новата миграционна политика на ЕС в търсене на партньори
Влезлите в сила тази година Пакт за миграцията и убежището и Регламент за връщането поставиха политиката на ЕС в тези области на нова правна основа – разкривайки нови възможности. Регламентът за връщане има за цел да осигури по-бързи и по-ефективни процедури за връщане на лица от трети страни, които пребивават незаконно в Съюза. Турция би могла да играе особено важна роля в това отношение, когато става въпрос за връщането на все повече сирийци в родината им, тъй като двете държави граничат помежду си. Освен това според регламента вече и в трети страни могат да се създават центрове за временно настаняване преди окончателното депортиране. Пребиваването на мигранти в т.нар. центрове за връщане (Return Hubs) е позволено едва след издаването на решение за депортация. 
Турция е сред страните, които се споменават, когато става въпрос за споразуменията на ЕС с трети държави, предвиждащи разглеждането на молбите за убежище на лица, пристигащи нелегално в Съюза, да се извършва извън пределите му. След индивидуална проверка на границите на ЕС хората ще бъдат прехвърляни в безопасни трети страни, където трябва да започне процедура по предоставяне на убежище. Като възможни за целта държави в последно време се споменаваха и Руанда, Гана и Кения.
ЕС сключи споразумение за бежанците с Турция още по време на голямата миграционна криза през 2016 г. След определен срок търсещите убежище, преминали от Турция в Гърция, а оттам и в ЕС, бяха връщани на турска територия. В замяна страните от ЕС обещаха да приемат по-голям брой бежанци, идващи директно от Турция чрез т.нар. двустранен механизъм за релокация (Resettlement) между турското правителство и ЕС. В резултат на договореностите последва драстичен спад в броя на нелегално пристигащите от Турция в Гърция, който продължи четири години.