Министрите, отговорни за въпросите на миграцията от пет държави от ЕС, обсъдиха в Копенхаген напредъка по плановете за създаване на така наречените центрове за връщане на мигранти извън територията на евроблока. Дания, Германия, Нидерландия, Гърция и Австрия си поставят за цел до края на 2026 г. да изберат поне една държава партньор, в която да започне реалното прилагане на проекта, предаде австрийската информационна агенция АПА.
Министрите подчертаха, че центровете няма да бъдат места за задържане, а „открити съоръжения“, в които върнатите мигранти ще могат да живеят и дори да работят. Според австрийския министър на вътрешните работи Герхард Карнер целта е да се прекъсне бизнес моделът на каналджийските мрежи, като едновременно с това се намали броят на опасните миграционни маршрути към Европа.
„До края на 2027 г. искаме да сме готови да връщаме първите чужденци, които нямат разрешение за пребиваване в Дания и в ЕС“, подчерта от своя страна датският министър по въпросите за миграцията и интеграцията Мортен Бьодсков.
„Когато говорим за центровете за връщане, нямаме предвид затвори. Върнатите мигранти от Европа трябва да получат втори шанс и да изградят живота си в приемната страна“, допълни Бьодсков.
Предвижда се в тези центрове да бъдат изпращани основно хора, чиито молби за убежище са отхвърлени и които не могат да бъдат депортирани директно в страните си. Паралелно се обсъждат и центрове извън ЕС, в които мигранти да изчакват решението по молбите си за убежище.
Сред потенциалните държави, в които могат да се изградят подобни центрове, се споменават Уганда и Руанда. Идеята обаче предизвиква сериозни критики от правозащитни организации, които предупреждават за риск от незаконно задържане, мъчения, малтретиране и депортиране в нарушение на международното право. Международната неправителствена организация „Амнести интернешънъл“ заяви, че прехвърлянето на процедурите и връщанията в трети държави не може да бъде решение, основано единствено на възпиране и репресии.
Европейският комисар по вътрешните работи и миграцията, австриецът Магнус Брунер предупреди във връзка с плановете, че „съществуват червени линии и правила и по отношение на стандартите, а не само относно основните и човешки права“.
Няколко държави от ЕС, сред които Франция, заеха критично становище относно центровете за връщане на мигранти.
Опитите на Великобритания да осъществи подобен модел с Руанда бяха прекратени след идването на власт на лейбъристите през 2024 г. Италия също срещна сериозни юридически препятствия при създаването на центрове в Албания, където първоначално трябваше да се обработват молбите за убежище на мигранти, пристигащи по море.
Въпреки критиките идеята получава значителна подкрепа в ЕС. През юни 19 от 27-те държави членки, сред които и Австрия, призоваха за по-тясно сътрудничество с трети държави при обработването на молби за убежище и връщането на мигранти.
(Тази новина се публикува по договор между БТА и АПА)
03.09.2026,
12:35
Стефан Велков смени отбора си в Дания
02.09.2026,
13:00