АПА: Младите хора имат все по-малко вяра в политическите институции

Близо 90% от младите хора в Австрия смятат, че демокрацията е най-добрата форма на държавно управление, предаде австрийската агенция АПА. Въпреки това само 44 на сто смятат, че австрийската политическа система работи добре. През 2018 г. делът им е бил 69 процента. 
Това сочат резултатите от проучването на института "Демократи Монитор 2024", извършил изследването по поръчка на парламента с фокус върху младото население. 
Около една трета от хората между 16 и 26 години смятат, че интересите им са добре представлявани в парламента. По-малко от една четвърт мисли, че политическите решения се взимат на база интересите на хората. През 2018 г. хората, които са споделяли това мнение, са били двойно повече. 
Според проучването тези цифри показват, че има "пропаст в представителството" на младите хора, като този проблем се задълбочава през последните години. Това е свързано с постепенната загуба на доверие в политическите институции. Според младежките клонове на парламентарно представените партии това се дължи на кризисните събития от последните години и свързаната с тях несигурност. Въпреки това конкретните действия на политиците и пренебрегването на нуждите на младите хора също са довели до това недоверие.
На фона на политическите събития през последните години депутатът от Австрийската партия на свободата (АПС) Максимилиан Вайнциръл не е изненадан от загубата на доверие в политическите институции сред младите хора. Той обвини оттеглящото се федерално правителство и неговите действия в областта на миграцията, борбата с пандемията и инфлацията.
Хайке Едер от Австрийската народна партия обясни намаляването на доверието с миналите и настоящите кризисни явления и произтичащата от това несигурност сред младите хора.
В допълнение към глобалните кризи Паул Щих от Австрийската социалдемократическа партия определи липсата на доверие към политиците като причина за скептицизма на младите хора. Неизпълнените обещания, но също така и липсата на мерки за осигуряване на достъпни жилища или насърчаване на психичното здраве, например, засилват впечатлението, че нуждите на младите хора не се вземат насериозно. 
В проучването, провело се между 25 октомври и 22 ноември, са участвали 303 души на възраст между 16 и 26 години.