Лидерите на Китай, Русия и Индия са сред държавните ръководители, които от днес се събират в Киргизстан за срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) - формат, представян като противовес на глобалното влияние на САЩ, отбелязва Асошиейтед прес.
Китайският президент Си Цзинпин, руският президент Владимир Путин и индийският министър-председател Нарендра Моди се очаква да присъстват на срещите в рамките на форума на високо равнище в киргизстанската столица Бишкек. В кулоарите на форума са планирани множество двустранни срещи, включително между Путин и Си днес, както и разговори между руския лидер и иранския президент Масуд Пезешкиан утре. Русия, която вече четири години и половина води пълномащабна война в Украйна, и Иран, който е от шест месеца във война със САЩ и Израел, разглеждат срещата на върха като важна платформа за укрепване на отношенията си с партньори извън Запада, отбелязва агенцията.
ШОС е основана през 2001 г. от Китай, Русия и четири централноазиатски държави като форум за сигурност. През последния четвърт век организацията се разрасна по размер и влияние, макар че целите и програмите ѝ остават неясни, а разпознаваемостта ѝ сред обществеността е ниска, посочва АП. В момента ШОС включва 10 държави - Русия, Китай, Индия, Иран, Пакистан, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан. Много други страни имат статут на „партньори в диалога“.
Заедно с Русия Китай представя ШОС като алтернатива на ориентирани към Запада организации като Г-7. През последните години Пекин се стреми да разшири обхвата и влиянието на организацията, като обещава помощ за развитието и финансова подкрепа.
Китайското външно министерство заяви миналата седмица, че организацията успешно е „изследвала нов път за регионално сътрудничество“. Пекин последователно насърчава идеята за алтернативен световен ред с подкрепата на Русия.
За много от членовете на ШОС срещата на върха ще бъде възможност да покажат, че поддържат силни отношения помежду си и с партньори на световната сцена, въпреки влошаващите се отношения със Запада.
Организацията обаче не е единен политически или военен блок. Анализаторите отбелязват, че нейните членове имат значителни разногласия и собствени, различаващи се интереси.
За страни като Индия обаче експертите смятат, че срещата вероятно ще бъде повече въпрос на публичен имидж и стратегически сигнал, отколкото на конкретни резултати.
Форумът включва и Пакистан като член, който е съперник на Индия заедно с Китай.
Динакар Пери, експерт по изследвания на сигурността в “Карнеги Индия”, смята, че ШОС дава на Индия място на масата на разговорите в един регион, който все повече се оформя от конкуренцията между големите сили. Това позволява на Делхи да защитава интересите си, да следи променящите се геополитически тенденции и да се представя като надежден участник.
Турция, която има статут на партньор в ШОС, също се стреми да използва платформата за укрепване на позициите си в региона. Анкара разглежда членството в ШОС като част от балансирана външна политика, която цели да запази традиционните си връзки със Запада като член на НАТО, като същевременно засили влиянието си в Евразия. Президентът Реджеп Тайип Ердоган, който присъедини страната си към ШОС със статута „партньор в диалога“ през 2012 г., многократно е заявявал, че иска Турция да стане пълноправен член в тази организация.
Макар че Турция поддържа тесни търговски отношения с ЕС по силата на търговско споразумение от 1995 г., кандидатурата ѝ за членство в евроблока е в застой от повече от 25 години.