Австрийският президент взима нещата в ръцете си, след като спечелилата изборите крайна десница изпадна в изолация

След историческата си победа на парламентарните избори крайнодясната "Австрийска партия на свободата" (АПС) се оказа в изолация, а донякъде и оставена на милостта на властния ѝ критик – президентът, който трябва да надзирава усилията за сформирането на жизнеспособно коалиционно правителство.
Евроскептичната и приятелски настроена към Русия АПС спечели вота за първи път, но полученият от нея дял от гласовете възлиза на 29 на сто, които не са достатъчни, за да разполага с мнозинство в парламента. За да управлява, тя се нуждае от коалиционен партньор, а лидерите на другите партии казват, че не са заинтересовани да работят с нея.  
Президентът Александър ван дер Белен, 80-годишен бивш лидер на лявата партия "Зелени", миналата година изрази своята резервираност към АПС, понеже тя не осъди инвазията на Русия в Украйна и се противопостави на санкциите срещу Москва.  
Освен това той намекна, че може да не допусне 55-годишния лидер на АПС Херберт Кикъл да стане канцлер. Кикъл призова Ван дер Белен да се придържа към установената практика и партията, класирала се първа на изборите, да получи мандат, с който да се опита да състави правителство. Но Ван дер Белен заяви, че няма подобно задължение, с което се съгласиха и експерти по конституционно право.
В неделя вечерта той направи обръщение, с което поиска партиите да се консултират помежду си и каза, че трябва да се уважават "стълбовете на либералната демокрация", изброявайки върховенството на закона, правата на малцинствата, независимостта на медиите и членството в ЕС.
Това са все точки, за чието подриване по думите на опонентите на Кикъл работят той и партията му. Кикъл казва, че АПС е единственият истински защитник на австрийския суверенитет и неутралитет.
СИГНАЛ
"Това разбира се беше сигнал, който обаче би могъл да има две различни значения", смята Катрин Щайнер-Хемерле, преподавателка по политология в Университета по приложни науки в Каринтия, по повод казаното от Ван дер Белен.
"От една страна на АПС не трябва да се позволява да управлява. Не мисля, че той искаше да стигне чак толкова далеч… Но разбира се това би могло да означава и друго: "Има неща, които искам да се включат в (бъдещата) програма на правителството", обясни Щайнер-Хемерле.
Канцеларията на Ван дер Белен не отговори веднага на молбата на Ройтерс да коментира думите му, които също така подсказват, че процесът за формиране на коалиционно правителство може да отнеме повече от два или три месеца, както са свикнали австрийците.
В първите часове след изборите през 2019 г., когато управляващите консерватори спечелиха със значително по-голяма преднина, Ван дер Белен заяви, че "естествено" ще възложи на партията, класирала се на първо място, мандат, с който да се опита да състави коалиция. Той направи това осем дни по-късно.
Но този път президентът не даде подобна насока и каза, че партия, която няма мнозинство, "трябва да убеди останалите – другите потенциални управляващи партии, както и държавния глава", че иска да формира правителство, подчертавайки централната си роля.
В неделя Кикъл заяви, че Ван дер Белен трябва да вземе предвид факта, че АПС се е класирала първа. "Конституцията не е основана на принципа на произвола, а на баланса на силите", отбеляза той.  
Ако Кикъл не успее да намери партньор, с когото да работи, това би могло да даде възможност за съставянето на коалиция от по-умерени партии.
АПС, която е създадена през 50-те години на миналия век под ръководството на бивш нацистки депутат, положи усилия да си изгради по-умерен имидж. Подобно на надигащата се крайна десница в някои други страни от ЕС, избирателите бяха привлечени от обещанията на АПС да ограничи имиграцията и да се справи с кризата, предизвикана от повишаването на разходите за живот.
(Превод от английски език: Николай Велев, БТА)