Баварският лидер призова за санитарен кордон и срещу крайната левица

Маркус Зьодер, баварският лидер и председател на консервативния Християнсоциален съюз (ХСС) призова за санитарен кордон срещу крайната левица, след като в Берлин крайнолявата партия „Левите“ се споразумя със Зелените и Германската социалдемократическа партия (ГСДП) за начало на коалиционни преговори, предаде ДПА.
В Германия досега санитарен кордон, или „защитна стена“, каквото понятие се използва в местната политическа действителност, представляваше договорката между системните партии като ХСС и сестринската им партия, Християндемократическия съюз на канцлера Фридрих Мерц, никога да не си сътрудничат с крайната десница. Тази политика беше насочена основно срещу „Алтернатива за Германия“ (АзГ), която напоследък спечели или беше близо до победата на изборите в редица германски провинции.
Но според Зьодер системните партии трябва да бъдат нащрек и за другия край  на политическия спектър.
„Когато се говори за защитни стени, то защитна стена трябва да има по-скоро срещу крайната левица“, каза той на конференция в Бон на младежката организация на консервативния блок ХДС/ХСС („Младежкия съюз“, Junge Union). Управлението в Германия не бива да бъде идентифицирано с „подобни сили“, посочи баварският лидер.
Зьодер обвини „Левите“ в „дълбоко вкоренен антисемитизъм“. По думите му случващото се в Берлин се обсъжда в обществен план „като нещо твърде безобидно“. „А всъщност това е новото грехопадение“, каза той, очевидно визирайки сътрудничеството с „Левите“ на системни партии от умерения ляв спектър като ГСДП и Зелените.
Зьодер подкрепи резолюция, приета на конференцията на „Младежкия съюз“, в която между другото Федералната криминална полиция (германският аналог на американското ФБР) и Службата за защита на конституцията (германското контраразузнаване) да лишат бъдещото регионално правителство на трите партии от достъп до класифицирана информация.
Подобна резолюция е „напълно необходима“, каза Зьодер.
Подобно на АзГ и „Левите“ са определяни като проруска партия и също призовават за прекратяване на помощта за Украйна, въпреки че „Левите“ определят Русия като агресора в конфликта и обвиняват управлението на руския президент Владимир Путин в репресии срещу инакомисилието, отбелязва агенцията.
Лидерът на ХСС отбеляза, че изборните успехи на двете крайни партии са предизвикали широк международен отзвук.
„Целият свят чете какво се случва в Германия и не вярва на очите си. Екстремистите побеждават навсякъде.“
Зьодер отново ясно се разграничи и от АзГ.
„АзГ иска да ни унищожи. Иска да ни превърне в придатък (тук не става ясно какво има предвид Зьодер и дали става дума например за придатък на чужда сила - бел.ред.). Иска да ни раздели“, заяви той.
Баварският лидер призова всички депутати от ХДС, които подкрепят парламентарни кандидатури на АзГ, да напуснат. „Или покажете гръбнак и кажете веднага, че ги искате. Или ако сте прекалено страхливи да го кажете, то, моля, бъдете така добри да напуснете нашата организация.“
Наскоро в източната провинция Саксония-Анхалт за председател на областния парламент с тайно гласуване бе избран кандидатът на АзГ. Избирането на Тобиас Рауш предизвика скандал, защото той бе избран не само с гласовете на АзГ и популистката АСВ (бившия Алианс на Сара Вагенкнехт, а сега Алианс за социална справедливост и икономически разум, абревиатурата се запазва), но и от друга партия, за която така и не стана ясно коя е.
Мнозина предполагат, че е ХДС, но няма доказателства поради тайната на вота. Същевременно нито един политик от системните партии не излезе и не призна публично, отбелязва ДПА.
КОИ СА ЛЕВИТЕ
„Левите“, „Левицата, или „Лявата партия“, както са наричани още в Германия, са крайнолява формация, учредена през 2007 г. след сливането на Партията на демократичния социализъм и „Труд и социална справедливост – изборна алтернатива“.
Чрез връзката си с Партията на демократичния социализъм „Левите“ на практика се явяват наследник на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП), марксистко-ленинската партия, управлявала бившата комунистическа Източна Германия от 1946 до 1990 година.
През октомври 1989 г. дългогодишният държавен ръководител на ГДР Ерих Хонекер подава оставка, а мястото му е заето от Егон Кренц. Кренц управлява съвсем кратко, само до ноември, но при него пада Берлинската стена.
На власт идва реформаторското крило на ГЕСП начело с Грегор Гизи и Ханс Модров, като последният става председател на Министерския съвет и де факто лидер на ГДР. На извънреден конгрес през декември ГЕСП се отказва от марксизъм-ленинизма, а през февруари на следващата година приема името Партия на демократичния социализъм (ПДС).
На първите демократични избори в ГДР през 1990 г. ПДС става едва трета политическа сила и постепенно започва да се срива електорално. През 90-те години, след Обединението на Германия, ПДС се движи около 5-процентната бариера за влизане в парламента, като постепенно оформя облика си на партия на протеста.
През 2005 г. ПДС се обединява с група отцепници от лявото крило на Германската социалдемократическа партия, недоволни от реформите на канцлера Герхард Шрьодер. Тези отцепници създават нова лява политическа сила на име „Труд и социална справедливост – изборна алтернатива“. Новата формация приема името „Лявата партия. ПДС“, но през 2007 г. се взема решение, за да се разграничи партията от връзките си с бившата ГДР, абревиатурата ПДС, да отпадне от името, а двете водещи фигури в новата формация стават тандемът Оскар Лафонтен (бивш социалдемократ и финансов министър) и бившият комунист реформатор Грегор Гизи.
ЗАЩО ПАРТИЯТА СКАНДАЛИЗИРА ГЕРМАНИЯ
На регионалните избори в Берлин на 20 септември „Левите“ успяха да станат първа политическа сила и така германската столица за пръв път от Обединението ще има крайноляв кмет. При това този кмет за пръв път ще бъде жена, ще бъде мюсюлманин и за пръв път ще бъде от турски произход.
Става дума за 45-годишната юристка и председател на групата на „Левите“ в берлинския сенат (областния парламент на провинция Берлин) Елиф Ералп, която казва, че черпи вдъхновение от кмета на Ню Йорк Зохран Мамдани, отбелязва ДПА.
Подобно на нюйоркския си колега тя обещава щедра социална програма и най-вече да реши острия жилищен въпрос в германската столица. Поради високите наеми в града има недостиг на достъпни жилища, а същевременно голяма част от жилищния фонд е собственост на големи частни концерни в сферата на недвижимите имоти, които печелят от този доходоносен бизнес.
Ералп обаче обещава да направи тези концерни публична собственост, което предизвика остри критики отдясно. Тези планове бяха определени от партиите от консервативния блок като „социалистически фантасмагории“, а самото федерално правителство на Германия подготвя законопроект, с който да направи тези „обобществявания“ невъзможни, съобщи германската обществена телевизия АРД.
Допълнителен скандал около партията се завихри и около обвиненията към нея в антисемитизъм, тъй като по време на нейна предизборна проява скандален рапър скандираше възгласите „Ялà, яла, интифада“ и „Смърт за ЦАХАЛ (Израелските сили за отбрана)“, отбелязва ДПА. Интифада се наричат въстанията на палестинците срещу Израел, при които техни бойци извършваха включително и самоубийствени атентати.
Още в изборния ден, след като стана ясно, че „Левите“ печелят в Берлин, председателят на Централния съвет на евреите в Германия Йозеф Шустер изрази безпокойство, че „партия, на чиито митинги се призовава за смъртта на хора, се очертава като победител на изборите“.
Поради цялата полемика ГСДП, Зелените и Левите се споразумяха, че „правото на съществуване на Израел е неотменимо“ и че при нарушения ще се налагат санкции, включително изключване на партийни членове, отбелязва телевизия АРД.
ЗАПОЧВА ЛИ ФЕДЕРАЛНАТА РЕПУБЛИКА ДА ПРИЛИЧА НА ВАЙМАРСКАТА
В обръщението си по случай националния празник на Германия 3 октомври, Деня на германското единство, държавният глава Франк-Валтер Щайнмайер направи паралел между сегашната Федерална република и Ваймарската, а повод за притеснението му станаха дрязгите между коалиционните партньори, разделението и омразата, разпалвани в социалните мрежи, и възходът на екстремистките сили, без да назове конкретни партии.
„Дали Берлинската република ще се окаже подобие на Ваймарската, е въпрос, който все още не е решен. Ала решението му е в нашите ръце“, каза Щайнмайер и предупреди, че демокрацията е атакувана от всички страни, посочи телевизионният канал Цет Де Еф.
Но макар и да не назова конкретни партии, миналата година германският президент директно сравни АзГ с Германската националсоциалистическа работническа партия на Адолф Хитлер, припомня изданието „Тагесшпигел“.
Ваймарската република е формата, в която съществува Германия в годините между двете световни войни, а името си тя води от град Ваймар, където е приета конституцията ѝ. Крахът на тази република започва през 1930 г., когато пада коалиционното правителство на ГСДП заради спор между управляващите партии дали обезщетението за безработица да се увеличи с 0,5 процента.
Следва остра политическа криза, при която едно след друго се сменят поредица правителства на малцинството. Агонията трае три години, до изборите през 1933 г., след които канцлер става Хитлер. Следват събития като подпалването на Райхстага, ограничаването на гражданските свободи и постепенното овладяване от Хитлер на цялата власт. През 1934 г. след смъртта на германския президент Паул фон Хинденбург Хитлер овладява и президентския пост и се обявява за фюрер (водач) на нацията, с което поставя началото на Третия райх, а с Ваймарската република е свършено.
Но въпреки че в годините на Ваймарската република през повечето време управляват системни партии, най-вече ГСДП, периодът на съществуването ѝ се характеризира с постоянен възход на комунистите и нацистите, които правят опити за преврати и революции и дори разполагат със свои паравоенни организации, които се бият помежду си по улиците на германските градове.
Спорът е решен в полза на нацистите, след като те печелят изборите на 5 март 1933 г., а Германската комунистическа партия остава трета политическа сила.