Бернар Казньов прави още една крачка към Елисейския дворец, но отказва да участва в предварителните избори на социалистите

Бившият френски министър-председател Бернар Казньов направи още една крачка към кандидатура за президентските избори през 2027 г., като представи политическата си програма в писмо от 86 страници до французите, но отказа да участва в предварителните избори на социалистите.
„Проектът е условието за убедителна кандидатура. В писмото си представям проекта, който предлагам на французите и с който се обвързвам. Следователно представям кандидатурата си чрез договор, който ме свързва с французите“, заяви миналата седмица 63-годишният бивш премиер в интервю за в. „Паризиен“.
Казньов представя кандидатурата си като „договор“, който го обвързва с французите, а не като резултат от „тактически хитрости“ или от изтъкването на поредното политическо „аз“, посочи в. „Монд“. Изданието отбеляза, че на този етап вече могат да бъдат посочени около 30 обявени или потенциални кандидати за президентските избори.
Според обкръжението му това все пак не представлява официално обявяване на кандидатура, а „още една стъпка“ към президентските избори, отбеляза телевизия Те Еф 1.
Казньов, който се определя като „ляв републиканец“ и „социалдемократ“, напусна Социалистическата партия през 2022 г. заради несъгласието си със съюза ѝ с радикалната левица от „Непокорна Франция“. След това той създаде собственото си движение „Конвенцията“, чиято цел е да обедини социалдемократическата и умерената левица.
Въпреки че се приближава към официална кандидатура, бившият министър-председател категорично изключи възможността да се включи в предварителните избори в социалистическото пространство, за произвеждането на които наскоро гласуваха членовете на Социалистическата партия.
„Канят ни не на предварителни избори, а, опасявам се, на последни избори“, заяви язвително Казньов. Той призова за „широко обединение, което далеч надхвърля тесните рамки на предварителните избори“.
„Партийните машинации, от които решително стоя настрана след сключването на съюза с „Непокорна Франция“, съсипаха всичко“, каза бившият премиер. Според него „опасността, която представлява партията от крайната десница „Национален сбор“, налага широко обединение“, излизащо извън рамките на партийните процедури.
Публикуваното в петък писмо от 86 страници прилича повече на президентска програма, отколкото на обикновено обръщение към французите, отбеляза радио Ер Те Ел. В него са представени около 30 предложения в области като сигурността, пенсиите и покупателната способност.
Казньов съсредоточава проекта си върху три основни направления: „защита на човешкия живот“, по-специално на жените и децата; „възстановяване на държавата“, включително чрез връщането на седемгодишния президентски мандат; и „възстановяване на суверенитетите“ – производствен, образователен и външнополитически.
В интервюто си за „Паризиен“ той формулира трите приоритета по малко по-различен начин: преосноваване на обществените услуги, включително в образованието и здравеопазването; модернизиране на централните и териториалните институции; и защита на националния суверенитет.
На фона на определяната от него като „криза на доверието“ сред избирателите Казньов заявява, че „съществува труден път на съпротива и възстановяване“.
„Потребността от защита е повсеместна“, казва той. „Трябва да защитим децата си от сексуални престъпления с безпрецедентна национална система, да защитим жените от насилието (...), да защитим биологичното си разнообразие [...], хората, които са далеч от пазара на труда, както и онези, чиито работни места са застрашени от глобализацията или изкуствения интелект.“
„Трябва да защитим и хората, които се питат как ще бъдат финансирани пенсиите им и които искат да спасят социалната държава“, допълва бившият премиер.
В писмото Казньов призовава към „здравословна амбиция“ и връщане на политиката към всекидневните проблеми на гражданите.
„Нужно е да имаме смелостта да се върнем там, където публичното слово се изгуби: не в сметките и позите, а в живота на самите французи“, пише той. „Усилието, което трябва да положим, може да изглежда непосилно. Но ние сме Франция.“
Още в началото на документа бившият вътрешен министър обръща внимание на защитата на децата. „Република, която вече не умее да защитава своите граждани, губи моралния авторитет, който ѝ позволява да действа във всички останали области“, пише той.
Казньов се обявява за „републиканска, социална, европейска и реформаторска левица, която все още се стреми към напредък“. Според него Франция е преживяла политическо корабокрушение през последните години, белязани от смяната на петима министър-председатели за четири години.
„Същевременно президентската функция бе лишена от онова, което ѝ придаваше сила“, заявява той по адрес на президента Еманюел Макрон. „Страната не е сломена: тя е лошо управлявана, лошо представяна и пренебрегвана.“
Бившият премиер предупреждава, че „предизборните обещания, откъснати от действителността“, тласкат избирателите към политическите сили, които искат да отхвърлят досегашната система. Той визира крайнодесния „Национален сбор“ и радикалната левица в лицето на „Непокорна Франция“.
„Да се твърди, че възстановяването ще стане без усилия, би било лъжа. Но ако се обясни какви обещаващи перспективи ще разкрият тези усилия за защитата на основните обществени услуги, на френския социален модел и на живота на планетата, това може да създаде единство и надежда“, заявява Казньов.
В икономически и бюджетен план той предлага въвеждането на „социално златно правило“. Според него всяко освобождаване от осигурителни вноски, решено от държавата, трябва да бъде компенсирано „до последното евро“, а всеки дефицит в социалните сметки трябва да бъде отстранен в срок от пет години.
По въпроса за пенсиите Казньов защитава разходопокривния модел, система, при която осигурителните вноски на работещите в момента се използват за изплащане на пенсиите на сегашните пенсионери, но признава необходимостта от реформи.
Пенсионната система „трябва да бъде укрепена в рамките на разходопокривна система, която никой не бива да поставя под въпрос, защото единствено тя гарантира справедливостта, но и да бъде реформирана, тъй като демографските тенденции и равновесието на системата го изискват“, пише той.
Още в края на април Казньов заяви в интервю за в. „Фигаро“, че е „готов да бъде кандидат през 2027 г.“. Тогава той каза, че е обединил местни и национални избраници с различни възгледи, но позиционирани в лявоцентристкото пространство или в левицата, за разработването на общ проект.
Според него политическият пейзаж във Франция е доминиран от „два вида отрицание на политическата система“, които имат общи черти и взаимно се подхранват.
„Крайнодясното отрицание на системата използва крайностите на крайната левица, за да твърди, че е настъпил часът на партията на реда. Крайнолявото отрицание на системата размахва опасността от фашизма, за да твърди, че обединението около него е абсолютно неотложно“, обясни тогава Казньов.
Първият тур на президентските избори във Франция ще се състои на 18 април 2027 г., а вторият – на 2 май. Датите бяха утвърдени от френското правителство в началото на юли. Мандатът на сегашния президент Еманюел Макрон приключва на 13 май 2027 г.
Макрон, който беше избран през 2017 г. и преизбран през 2022 г., няма право да се кандидатира за трети пореден мандат. Френската конституция не позволява един президент да заема поста повече от два последователни мандата.
Надпреварата за негов наследник вече е многолюдна. Крайнодясната лидерка Марин Льо Пен обяви четвъртата си поредна кандидатура на 7 юли, след като решение на апелативен съд ѝ позволи да участва в изборите, макар съдебната процедура срещу нея да продължава. В центъра кандидатури обявиха бившите министър-председатели Едуар Филип и Габриел Атал, а партия „Републиканците“ избра за свой кандидат Брюно Рьотайо. Лидерът на „Непокорна Франция“ Жан-Люк Меланшон също потвърди, че ще се включи в президентската надпревара за четвърти пореден път, посочи в. „Монд“.
Изданието преброява общо 23 обявени и още около десет потенциални кандидати, макар че броят им вероятно ще намалее заради предварителните избори в отделните политически семейства и изискването всеки кандидат да събере подкрепата на най-малко 500 представители на изборна длъжност.
Евентуалната кандидатура на Казньов допълнително ще увеличи конкуренцията в социалдемократическото пространство. Към тази част на политическия спектър се стремят също бившият президент Франсоа Оланд и евродепутатът и лидер на „Плас Пюблик“ Рафаел Глюксман.
Публикуването на писмото и интервюто за „Паризиен“ са нови признаци за президентските амбиции на Казньов, отбеляза телевизия „Те Еф 1“, според която той може да се превърне в представител на лявоцентристкото пространство на изборите през 2027 година. Макар обкръжението му да настоява, че все още не става дума за официално обявяване на кандидатура, „Паризиен“ определи представянето на проекта като още една крачка на бившия премиер към Елисейския дворец.