България тази година за първи път е част от проучване на ОИСР относно факторите, определящи доверието в обществените институции

България тази година за първи път е включена в проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) относно факторите, определящи доверието в обществените институции.
Проучването на ОИСР, наричано още „Проучването за доверието“, е най-авторитетният инструмент, позволяващ да бъдат разбрани факторите, които подхранват доверието в правителството, както и факторите, които го подкопават, се посочва в увода на документа.
Целта на проучването е да предостави надеждни, международно съпоставими данни за възприятията на хората относно публичните институции в различните страни. То обхваща представителна извадка от населението на 33 страни членки на ОИСР, както и пет държави кандидатки за членство в ОИСР (три от Европа и две от Латинска Америка и Карибско море).
Проучването измерва възприятията на хората за различните обществени институции в тяхната страна и степента, в която те се доверяват на своето правителство. Тези възприятия варират от ежедневните взаимодействия с обществените институции до начина на вземане на решения по сложни политически теми. То представя информация за възприятието на хората и техните очаквания по отношение на надеждността, отзивчивостта, справедливостта, почтеността и откритостта на правителството. 
Проучването е проведено в България в периода от 10 септември до 18 ноември 2025 г.
Доверието в обществените институции в България варира в зависимост от конкретната институция, но като цяло е под средните стойности за страните от ОИСР по отношение на всички политически и административни институции, се посочва в проучването. През 2025 г. доверието е било по-високо в институциите, отговарящи за реда и сигурността, както и в административните институции, отколкото в политическите институции, което съответства на тенденциите в ОИСР като цяло. Само 15% от българите имат доверие в държавната администрация, в сравнение със средната стойност за ОИСР от 45%.
Възприятията за ежедневните взаимоотношения с публичните институции в България също са по-малко положителни от средното за ОИСР, като в България са били отчетени резултати под средното за ОИСР ниво по всички показатели. Измерването на това възприятие дава представа за това как хората оценяват функционирането на обществените услуги на практика (например колко лесно е да се получи достъп до услуги, да се получи информация и да се разрешат проблеми). 
В България степента на удовлетвореност от административните услуги е 40%, нивото на възприеманата справедливост при подаването на заявления за социални помощи е 29%, а нивото на възприеманата легитимност на използването на лични данни от публичния сектор е 36%.
Като цяло българите оценяват начина на вземане на решения по сложни политически въпроси от страна на политиците под средната стойност за страните от ОИСР по всички показатели, което означава, че те дават по-ниска оценка на това колко добре системата на управление се справя със сложни, дългосрочни въпроси, отчита мнението на гражданите, балансира противоречащи си интереси и действа в обществен интерес.
Българите също така имат по-малко доверие в потенциала на държавните институции да използват правилно изкуствен интелект.