Българските участници в гражданския панел за демократична устойчивост обсъдиха възможностите за укрепване на цифрова независимост на Европа

Укрепването на цифровата независимост на Европа, създаването на европейски изкуствен интелект и защитата на личните данни бяха сред темите, обсъдени от българските участници във втората сесия на Европейския граждански панел (ЕГП) за демократичната устойчивост, която се състоя онлайн от 16 до 18 октомври. Това казаха за БТА Михаела Колева от Ямбол, Габриела Караджонова-Малчева от Пловдив и Стефан Русев от Ивайловград, които заедно с Александър Стоев от Стара Загора бяха сред 150-те участници в панела, избрани на случаен принцип от 27-те държави членки на Европейския съюз (ЕС).
За избора на представители от България в ЕГП е сертифицирана фондация ХАЛО с управител Кристина Йорданова.
В тематичните групи през последните три дни българските участници обсъдиха възможностите Европа да засили контрола си върху технологиите, да развива собствен изкуствен интелект и да гарантира по-добра защита на информацията на европейските граждани.
Работата по темата е била предизвикателна заради широкия обхват на въпросите и големия обем информация, посочи Габриела Караджонова-Малчева. По думите ѝ участието на експерти от Европейската комисия е помогнало на гражданите да определят посоката на работа и да формулират препоръки. Тя открои като важно предимство възможността участниците да се запознаят с различни гледни точки и опита на граждани от други европейски държави.
„Смятам, че за да допринесем  за демократичната устойчивост е важно да заемаме активна граждански позиция за случващото се в момента в страната ни и в Европа. От нас зависи да направим демокрацията устойчива, а не от управляващите, които са само временно на власт. Важно е всеки да се ангажира активно за по-доброто бъдеще на Европа!“, отбеляза още Габриела Караджонова-Малчева.
Михаела Колева също отчете, че информираността, активното гражданско участие и изискването за отчетност от институциите са ключови за устойчивата демокрация.
„За да изградим една силна и независима Европа, е необходимо да бъдем граждански активни, да се интересуваме от случващото се, да изискваме от институциите и политиците и да се борим за промяната. Европейският съюз ни дава много възможности, стига да се възползваме от тях и да бъдем максимално отговорни към процесите в страната ни и в Европа, защото информираността и ангажираността са ключът към устойчивата демокрация“, каза още Колева.
Тя акцентира и върху необходимостта Европа да бъде независима в технологичната сфера и да постави защитата на личните данни сред основните си приоритети.  
Стефан Русев също отбеляза, че дискусиите са били насочени към по-голям контрол върху технологиите, от които Европа зависи. Според него създаването на европейски изкуствен интелект би дало възможност за по-добра защита на данните и за ограничаване на риска информация да напуска границите на ЕС.
В рамките на тридневната среща участниците съпоставиха своите приоритети с мерките на Европейския щит за демокрацията и обсъдиха възможни решения с помощта на експерти. Работата премина в тематични групи и пленарни дискусии чрез онлайн платформата Interactio.
Първата сесия се състоя от 18 до 20 септември в Брюксел. Тогава участниците обсъдиха какво укрепва доверието в демокрацията, кои са основните заплахи пред нея и как гражданите могат да участват по-пълноценно във вземането на решения.
В резултат бяха очертани четири приоритетни области – възможности за гражданско участие, намаляване на дистанцията между гражданите и институциите, информация и технологии и укрепване на общественото единство. Те включват 12 тематични направления, сред които гражданското образование, отчетността на политиците, доверието в институциите, независимата журналистика, проверката на фактите и влиянието на изкуствения интелект.
Заключителната трета сесия е насрочена за 20–22 ноември в Брюксел. Тогава препоръките ще бъдат финализирани, подложени на гласуване и представени на Европейската комисия. Те ще бъдат обобщени в граждански доклад, който ще допринесе за работата на Комисията по укрепване на демокрацията. Предвижда се след приключването на панела да бъде организирана и среща за обратна връзка, на която представители на Комисията да обяснят как препоръките ще бъдат взети предвид при разработването на политики.