Съдбата на най-голямата сила в Латинска Америка – Бразилия, ще бъде решена на втория тур на президентските избори тази неделя, на който консервативният сенатор Флавио Болсонаро ще се противопостави на настоящия държавен глава, левичаря Луиз Инасио Лула да Силва, който се бори за четвърти президентски мандат, обобщават световните агенции.
На първия тур на 4 октомври Болсонаро, който е най-големият син на бившия крайнодесен бразилски президент Жаир Болсонаро, се класира на първо място с 47 процента срещу 45 процента за Лула да Силва, като по този начин породи истинска изненада, припомня Франс прес. Две социологически анкети от вчера обаче показват, че Лула да Силва стопява преднината и се доближава опасно близо до опонента си, посочва Ройтерс.
Президентският вот е ключов за тази огромна страна с население от 214 милиона души, както и за целия регион, като основният въпрос, който си задават всички е дали Бразилия ще мине вдясно по примера на Аржентина, Чили, Перу и Колумбия, които след управление на леви лидери избраха да бъдат ръководени от десни лидери, насърчавани от президента на САЩ Доналд Тръмп.
Засега САЩ не заявяват открито подкрепа за Болсонаро в навечерието на втория тур на изборите, но те се оказаха все пак в центъра на дебата. Американският технологичен гигант „Мета“ е обвиняван от лагера на Лула да Силва в намеса във вота. Поддръжници на Лула казват, че „Мета“ ограничава разпространението на публикациите на левицата в социалните платформи, които притежава. Американската компания заяви, че става дума за технически инциденти, а не за проява на пристрастност. Тази полемика е от значение, защото социалните мрежи се оказаха привилегировано бойно поле между двата тура на президентския вот. Десницата активно води кампания на това бойно поле, но промяна имаше и в поведението на Лула да Силва, който доскоро се хвалеше, че няма изобщо мобилен телефон. Сега той засне видеа в селфи стил, за да призове избирателите си да се мобилизират за втория тур.
В неделя вечерта двамата опоненти кръстосаха шпаги в телевизионен дебат, протекъл в размяна на остри реплики, обвинения в корупция и лични нападки, отбелязва Ройтерс. Втори дебат е насрочен за 23 октомври – непосредствено преди балотажа.
По време на предизборните митинги Болсонаро обеща и твърд курс срещу несигурността и подобряване на покупателната способност – два от въпросите, които вълнуват 160-те милиона бразилски избиратели. Той обещава и борба с корупцията, въпреки че самият той е разследван по подозрения в корупция във връзка с филм за баща му отчасти финансиран от банкер, обвиняван в огромни измами.
От своя страна левицата организира между двата тура големи митинги, на които Лула да Силва обеща да продължава да брани демокрацията в страната. Левичарят, който е и бивш синдикален лидер, постигна и важна победа в парламента, като прокара решение за намаляване на работната седмица в страната. Той също така индексира и социалната надбавка, отпускана за най-бедните семейства в страната.
Лула да Силва скоро ще навърши 81 години. Зад гърба си той има вече 12 години стаж като президент, което е своеобразен рекорд в страната. Сега за него залогът е да успее да убеди избирателите, че неговото време не е отминало, че той все още има какво ново да донесе на страната.
Лула да Силва защитава мултилатерализма и успя да се наложи като лидер на Юга. Но си спечели и критики заради близостта му в миналото с авторитарни леви правителства, като това на бившия президент на Венецуела Уго Чавес.
Произхождащ от бедно многодетно семейство, Лула да Силва започва кариерата си като работник, после става синдикалист, след което се впуска в политиката. Той винаги изтъква този път, започнал от нищото. През годините Лула да Силва си спечели слава със социалните си политики. Те бяха отменени после от крайнодесния Жаир Болсонаро, но възобновени с връщането на власт на Лула да Силва за трети президентски мандат. В актива на Лула да Силва и е и борбата с обезлесяването на Амазония. Но над него все още тегне присъдата му за корупция, заради която прекара 580 дни в затвора през 2018-2019 г. Впоследствие тази присъда беше анулирана заради процедурни нарушения в хода на процеса и заради поставяне под въпрос на безпристрастността на съдията по делото, отбелязва Франс прес.
Според някои анализатори третият президентски мандат на Лула да Силва е бил като римейк на предходните му два и в него не е имало никаква иновация. Лула да Силва така и не определи през годините свой евентуален приемник, предпочитайки да се впусне в поредна битка за президентския пост, защото, както той спомена преди втория тур, иска да спаси демокрацията пред заплахата на крайната десница.
Според опонента му Болсонаро обаче Лула да Силва се интересува само от властта и когато човек го види, той не вижда бъдещето, а миналото и стагнацията.
Флавио Болсонаро пък е на 45 години и прилича физически много на баща си. По темперамент той се показва по-благ в сравнение с Жаир Болсонаро, който излежава сега присъда от 27 години по обвинения в опит за преврат и който беше известен с хомофобските си и женомразките си изявления. Но Флавио Болсонаро предупреждава, че е истински представител на рода Болсонаро. Той обещава, че ако бъде избран на президентския пост, ще отмени присъдата на баща си. Флавио Болсонаро, който е евангелист, твърди и, че Бог го е избрал, за да спаси Бразилия. С подобни изявления той разчита на подкрепата на евангелистите в страната.
Флавио Болсонаро обещава и орязване на публичните разходи, но се зарича да не пипа социалните програми в страната. Неотдавна той подкрепи и идеята за намаляване на работната седмица, прокарана от левия лагер.
По време на предизборните си прояви Флавио Болсонаро се държи непринудено, танцува на фона на музика, която обичайно звучи във фавелите или разменя дружески реплики с млади десни инфлуенсъри.
Болсонаро е защитник на идеята са сближаването със САЩ. По време на неговите митинги често може да е видят американски знамена, както и надуваеми кукли с лика на Доналд Тръмп, който е съюзник на баща му.
В биография от 2017 г., посветена на Жаир Болсонаро, Флавио Болсонаро се показва антилиберален и защитава много от идеите на баща си. Той например казва, че превратът от 1964 г. е бил нужна интервенция, за да се попречи на комунистите да вземат властта в Бразилия. Флавио Болсонаро изразява и позиции срещу ЛГБТ общността и в подкрепа на носенето на огнестрелни оръжия. Над Флавио Болсонаро тегнат обаче подозрения, че има връзки с членове на параполицейски групи, които действат в Рио де Жанейро, но той отрича това.
Само няколко дни преди изборите в Бразилия, които могат да доведат до завръщане на десницата на власт там, редица социологически проучвания показват спад в обществената подкрепа за наскоро избраните консервативни лидери в Латинска Америка, отбелязва Франс прес. Нови проучвания на общественото мнение в Перу, Колумбия, Чили и Аржентина сочат, че избирателите губят търпение спрямо правителства, избрани с обещания да овладеят престъпността, да съживят националните икономики, намиращи се в стагнация и да установят по-тесни отношения с американския президент Доналд Тръмп.
Консервативната президентка на Перу Кейко Фухимори и нейният колумбийски колега от крайнодясното политическо пространство Абелардо де ла Есприеля са сред последните лидери, чиято популярност спада. Проучване на ИПСОС, публикувано миналата седмица, показва, че одобрението за Фухимори е спаднало до 40 процента спрямо 57 процента при встъпването ѝ в длъжност в края на юли. Междувременно рейтингът на президента Де ла Есприеля е намалял с повече от три процентни пункта през първия му месец на власт.
В Чили, на фона на продължаващите опасения от организираната престъпност, едва 30 процента от анкетираните одобряват работата на президента Хосе Антонио Каст - най-десния лидер на страната след края на диктатурата през 1990 г. Това е най-ниското равнище на одобрение от началото на мандата му през март, сочи скорошно проучване на чилийската агенция „Кадем“.
В Аржентина ултралибералният президент Хавиер Милей, който дойде на власт в края на 2023 г., отчита рязък спад в рейтинга си до историческо ниско равнище - една година преди президентските избори там, на които той ще се опита да спечели втори мандат.
„Много от тези правителства породиха вероятно нереалистични очаквания. Хората искат бързи резултати, а това е невъзможно да се постигне“, заяви пред Франс прес Майкъл Шифтър, изследовател в базирания във Вашингтон аналитичен център „Междуамерикански диалог“. Според него обаче този спад в рейтинга на настоящите десни управляващи има малко общо с идеологията. „Не съм сигурен, че ситуацията би била различна, ако тези правителства бяха леви“, добавя Шифтър.
Проучването „Американски барометър“ на Центъра за глобална демокрация на университета „Вандербилт“, публикувано през септември и проведено сред над 25 000 души в 21 държави, установява ниска подкрепа за лидерите на 8 страни, участващи в съюза, наречен „Щитът на Америките“, подкрепян от Тръмп. Това са Аржентина, Боливия, Чили, Доминиканската република, Еквадор, Гватемала, Панама и Парагвай.
Нетърпението на обществото е особено силно в Боливия, където избирателите отстраниха от власт дълго управлявалите социалисти на фона на най-тежката икономическа криза в страната за последните 40 години. Президентът Родриго Пас беше избран като умерена, ориентирана към бизнеса алтернатива на социалистите. Но шест месеца след началото на мандата му протестиращи, настояващи за оставката му, парализираха основните градове чрез блокади. Мнозина го упрекват, че не е успял да сложи край на недостига на горива.
От другата страна на границата, в Перу, избирателите отидоха до урните през април и юни с надеждата, че рекетът и изнудванията в страната ще намалеят. Сега те изразяват разочарованието си от липсата на резултати.
В Чили избирателите са разочаровани, че президентът Каст все още не може да се справи с чуждестранните банди, смятани за отговорни за нарастването на насилието в страната.
Изключение от този спад в рейтинга на десните лидери от Латинска Америка прави президентът на Салвадор Наиб Букеле заради твърдия си подход срещу престъпните банди. Букеле, който иронично се представя като „най-готиния диктатор в света“, се радва на одобрение от 83 процента според проучването „Американски барометър“. Това се случва след като мащабна операция за сигурност доведе престъпността в страната до исторически ниски равнища. В резултат на операцията бяха задържани над 90 000 заподозрени, а в страната от четири години в сила е извънредно положение. Организациите за защита на човешките права обаче осъждат тези действия на Букеле заради сериозни нарушения и злоупотреби.