Миграционната криза в Сеута извади наяве засилващата се маргинализация на Испания в Европа. Според анализатори споровете с партньорите в ЕС по редица въпроси като сигурността, миграцията, Китай и отбраната затвърждават впечатлението, че Мадрид е все по-изолиран, съобщава „Евронюз“.
Европейското недоволство от кризата в Сеута утихна, поне привидно, но случаят разпали отново стара дискусия в Брюксел – превръща ли се левият испански премиер Педро Санчес в „Червения Орбан“ на Европа, по израза на датския евродепутат Хенрик Дал.
Макар и да е спорно в зависимост от гледната точка дали определението „Червен Орбан“ е нещо положително, или не, кризата в северноафриканския испански анклав показа, че Санчес и страната му стават все по-изолирани в рамките на европейския политически пейзаж, отбелязва „Евронюз“.
„Подобно на Орбан той е смятан за „проблемен ученик в класа“, каза Дал, който е член на Европейската народна партия, най-голямото консервативно обединение в Европейския парламент. „Санчес не е на една и съща вълна с останалите и е смятан за гратисчия и напълно нехаен по въпросите на сигурността.“
За разлика от Орбан, който като премиер на Унгария използваше правото си на вето, за да възпрепятства политически мерки на ЕС като санкционните пакети, финансовата подкрепа за Украйна и други действия, Санчес не налага постоянно вето върху европейските решения.
Въпреки това Дал приведе редица политически становища, разкриващи отклонението на Испания от 26-те други европейски лидери, включително по-меката позиция на Мадрид към Китай, отхвърлянето на новите цели на НАТО за разходите за отбрана, „хуманния“ му подход към миграцията и балансирането на подкрепата за Палестина с критики към Израел.
„Той е на съвсем различна страница в сравнение с почти всички останали по отношение на Китай“, каза Дал за социалиста Санчес, посочвайки темата за Пекин като пример за един от клиновете, които испанският премиер вбива в единството на ЕС. „Той е възприеман като човек, който просто не разбира, че Китай използва глобализацията като оръжие.“
Испания призова Брюксел да „преразгледа“ митата върху китайските електромобили, разкривайки противоречия в начина, по който блокът подхожда към Пекин по отношение на търговията.
Посещението на испанския крал Фелипе VI в китайската столица през ноември, първата подобна визита от 18 години, също разбуни духовете в Брюксел, тъй като блокът продължава да търси начини да не изостава в икономическото съревнование с азиатската суперсила, припомня „Евронюз“.
„НАТО очевидно е друг проблем, защото Испания е единствената страна, която не се съгласи с целта от 5 процента, и това се възприема като немного конструктивно“, добави Дал.
Данните за разходите за отбрана на НАТО от 2026 г. показват, че се очаква Испания тази година да похарчи около 2 процента от своя БВП по това перо. Държави като Словения и Хърватия ще изразходват по-малко от това, а Италия – само 2,1 процента.
Но най-големите различия на Испания с останалата част от Европа са по миграцията.
Кризата в Сеута, при която около 72 000 души преминаха от Мароко в испанския анклав в края на миналата седмица, сбъдна опасенията, че политиката на Испания я поставя все повече в противоречие с европейските ѝ съседи, отбелязва „Евронюз“.
Неотдавнашното узаконяване на статута на стотици хиляди мигранти от Мадрид задълбочи напрежението с европейските партньори относно миграционната политика. Според критици това също е изиграло роля за масовото навлизане на чужденците в Сеута.
В събота 22 държавни и правителствени ръководители изпратиха съвместно писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Антонио Коща, в което изразиха „сериозното си безпокойство“ от случая и миграционната политика на Санчес.
„Признаваме, че неотдавнашното решение на Върховния съд на Испания е използвано за предизвикване на тази атака и злоупотреба с нашата система за миграция и убежище“, се казва в писмото. „Имаме задължението ефективно да възпираме и безмилостно да се борим с незаконната миграция, като координираме действията си, укрепваме външните си граници и вземем отношение по всяка политика, която би могла да послужи като притегателен фактор, като например узаконяването на (много голям) брой нелегални мигранти.“
Както отбеляза Дал, щом 22 от 27-те лидери на ЕС са подписали писмото, изразявайки недоволството си, те не са изразители на мнението на малцинството, а на мнозинството.
Дипломат от ЕС заяви пред „Евронюз“, че по-голямата част от това негодувание на лидерите произтича от необходимостта да успокоят страховете на избирателите си. Поне на половин дузина от подписалите писмото предстоят национални избори през 2027 г.
Заместник-председателят на Европейския парламент Хави Лопес, испански евродепутат от групата на социалистите и демократите, категорично отхвърли схващането, че испанският премиер е „червеният Орбан“ и определи сравнението като „безумно“.
„Ние (Испания) сме важна част от гарантирането на политическите баланси в Брюксел“, каза той. „Без нас би се стигнало до крах на европейските институции.“
ЖЕРТВА ЛИ СА ИСПАНИЯ И САНЧЕС НА ПРЕВРЪЩАНЕТО НА МИГРАЦИЯТА В ОРЪЖИЕ
Сеута показва, че все още има голям проблем с миграцията, с който ЕС не се е справил, каза Мишел Льовоа, директор на „Платформата за международно сътрудничество по въпросите на нелегалната миграция“, брюкселски мозъчен тръст.
„В Сеута се играят политически игри с живота на хората от двете страни на границата“, каза тя.
Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви, че кризата е разкрила необходимостта ЕС да разработи механизъм за спешни случаи, когато „миграцията се използва като оръжие“. Той написа това във вторник в авторска статия в „Политико“, с цел да се постигне единство между европейските политици.
„Умишленото инструментализиране на миграцията от държавни и недържавни субекти, които се стремят да изпитат устойчивостта на Европа, да подкопаят нейната сплотеност и да извлекат политически отстъпки“, изисква нови правни и оперативни инструменти за „защита на външните ѝ граници, възпиране на онези, които се стремят да експлоатират нейната отвореност, и за твърд, законен и колективен отговор на тази нова реалност“, пише Мицотакис.
В разгара на кризата се появиха някои подозрения, че тя е била организирана с помощта на съседно Мароко, което е в обтегнати отношения с Испания заради двустранни и геополитически въпроси.
Пол Мориляс, директор на „Сидоб“, мозъчен тръст от Барселона, заяви, че Сеута е нагледен пример за „използването на имиграцията като оръжие“, както по думите му са направили Турция, като е позволила на сирийските бежанци да се опитат да преминат гръцката граница, и Беларус, привличайки иракски мигранти, за да ги тласне към Полша.
„В условията на съвременния геополитически пейзаж невинаги най-големите сили са най-важни. Тези, които са способни да се възползват от взаимните зависимости, често имат значително предимство“, каза Мориляс, цитиран от „Файненшъл таймс“.
Испанският министър на отбраната Маргарита Роблес настоя мароканските власти да разследват как е допуснато десетки хиляди хора безпрепятствено да щурмуват границите на Сеута.
Хил Ариас, който между 2006 и 2016 г. е заместник изпълнителен директор на европейската гранична служба „Фронтекс“ и е работил и в Министерствата на миграцията и вътрешните работи на Испания, заяви, че „няма никакво съмнение“, че Мароко не само е знаело, но най-вероятно е съдействало пряко или косвено за създаването на кризата.
„Това не се дължи просто на пасивно отношение или пропуск от страна на Мароко“, посочи Ариас пред Асошиейтед прес. „Имало е покана или насърчение това да бъде направено.“
Марокански дипломат отхвърли варианта страната му да използва сила, за да се бори с феномена на миграцията. „Евронюз“. „Не сме полицаят на Европа“, каза той.