Гордея се, че България потърси подкрепа от ЕС за предсрочните избори за Народно събрание на 19 април, каза днес разследващият журналист Христо Грозев в изслушване пред евродепутатите от специалната комисия на Европейския парламент за защита на демокрацията. Евродепутатите от комисията обсъдиха опитите за външна намеса в изборите у нас.
По думите на Грозев предприетите от България действия в навечерието на изборите са невиждани в Централна и Източна Европа, и са подействали разубеждаващо. Това това личи от прехванати вътрешни съобщения, уточни той.
Според него преди изборите е имало оправдани очаквания за "румънски сценарий", при който един кандидат получава вълна от подкрепа през една социална мрежа. Грозев отбеляза, че това у нас не се е случило, макар да е имало опити за влияние през онлайн платформите. Той посочи, че във "Фейсбук" профили, познати с разпространението на проруска пропаганда, са били преименувани преди изборите, за да запазят влиянието си и да разпространяват мнения, свързани с кандидатите. Грозев уточни, че въпреки внесените сигнали, Централната избирателна комисия (ЦИК) не е взела отношение по тези случаи. По неговите думи три партии са показали съгласувано предизборно поведение - "Прогресивна България", ДПС-Ново начало и "Има такъв народ".
По думите на Грозев главната цел на опитите за външна намеса в изборите у нас е била създаването на усещания, а не разпространение на дезинформация. Тази година Русия избра нов подход - да представя действията на ЕС като цензура и намеса, уточни той. Грозев добави, че в България има усещане за безнаказаност на словото, въпреки че не всяко изказване попада в рамките на европейското законодателство.
Служебният заместник-министър на външните работи Велизар Шаламанов посочи, че не са били установени сериозни инциденти, свързани с опити за външна намеса в парламентарните избори. Нашата цел беше сдържане, каза той. По неговите думи са били забелязани ограничени кибератаки само в последните часове преди края на изборния ден. Шаламанов препоръча занапред в това отношение да има по-тясна съгласуваност в действията между Комисията за регулиране на съобщенията, Съвета за електронни медии и ЦИК.