Десет години след референдума за Брекзит световни медии обсъждат последствията от него

С навършването на 10 години от референдума за Брекзит темата за резултатите от него е на водещи позиции в световния печат, особено след оставката на премиера Киър Стармър.
Великобритания:
Британският в. "Гардиън" посвещава статия на въпроса колко от обещанията бяха изпълнени.
Напускането на ЕС трябваше да реши проблемите на Великобритания с границите, да намали бюрокрацията, да съживи здравната система и дори да подобри мощността на прахосмукачките. Колко контрол всъщност си върнахме?, пита изданието.
"Всяка седмица изпращаме 350 млн. лири в Брюксел. Прахосани пари. Това е достатъчно, за да се построи по една нова болница всяка седмица".
Макс Уорнър - експерт по разходите за здравеопазване и социални грижи в Института за фискални изследвания, казва, че е вярно, че разходите за здравеопазване са се увеличили в реално изражение – след корекцията за инфлацията.
Въпреки това повечето икономисти смятат, че икономиката на Великобритания е по-малка в резултат на Брекзита – с поне 4% или дори до 8% според различни оценки.
"Доколкото това ще доведе до намаляване на данъчните постъпления, при равни други условия това ще затрудни увеличаването на разходите за Националната здравна служба", казва Уорнър. Той добавя, че тази разлика компенсира с лихвите всякаква полза от спирането на тези бюджетни вноски към Брюксел: "Спад от 4% в БВП, според нашите оценки, би имал по-голям ефект върху данъчните постъпления от 350 млн. лири на седмица."
Сключването на споразумения за свободна търговия също не се оказа толкова лесно. Много споразумения бяха сключени, но те не бяха толкова близки. Повече документация и проверки доведоха до спад в износа, който е можел да бъде с 15% по-висок, ако Великобритания не беше напускала ЕС.
В риболовния сектор сътрудничеството с ЕС продължава. "Това не е картината на контрол над моретата, която си представяхме", казва Бърти Армстронг, изпълнителен директор на Шотландската риболовна асоциация.
Прахосмукачките не повишиха мощността си от допустимите по правилата за енергийна ефективност 900 вата, поради липса на интерес от страна на индустрията. Правилата за безопасността на храните също не са се променили - потребителите не искат по-малко гаранции за качеството на храните.
"Ако гласуваме за напускане", заяви през май 2016 година консерваторът Майкъл Гоув, "тогава мисля, че съюзът (между Англия и Шотландия) ще стане по-силен."
"Шотландският национализъм се засили, откакто влязохме в Европейския съюз", добави той.
Самите шотландци обаче определено не бяха привърженици на Брекзит: 62% от тях гласуваха за оставане, а 38% – за напускане. И противно на очакванията на Гоув, подкрепата за шотландската независимост се повиши след референдума. Проучване на НатСен показа, че през 2016 година 46% от шотландските избиратели са искали да напуснат Великобритания. Този процент се е увеличил до 56% през 2019 г.
Точно преди съдбовния референдум във Великобритания относно членството ѝ в Европейския съюз преди 10 години, тогавашното правителство отправи рязко предупреждение, припомня британският в. "Телеграф". Решение за напускане на блока би довело до "незабавен и дълбок шок" за икономиката. С малко мнозинство, британската общественост въпреки това гласува за напускане.
Икономическите предупреждения сгрешиха, но само по отношение на времето. Брекзит навреди на британската икономика и разходите непрекъснато се натрупваха през последното десетилетие, надвишавайки значително всички ползи, казват икономисти. По-видимо е, че Брекзит доведе до политическа нестабилност: страната скоро ще има своя седми министър-председател след вота от 23 юни 2016 г., след като Киър Стармър обяви оставката си в понеделник.
Смущенията доведоха до съжаление: в скорошно проучване почти половината от британците заявяват, че Брекзит се развива по-зле от очакваното, което е рязък ръст в сравнение с преди пет години. Друго проучване установи, че малко над половината биха подкрепили повторно присъединяване към Европейския съюз.
Трудно е да се определи с точност цената на Брекзит, предвид другите удари върху британската икономика след референдума, включително пандемията от КОВИД-19, митата на президента Тръмп и войните в Украйна и Иран. Ето какво трябва да се знае за икономическото въздействие до момента, според няколко неотдавнашни доклада.
Икономиката е по-малка, отколкото би била без Брекзит.
През 2016 година правителството на Великобритания предполагаше, че вотът за напускане ще означава незабавно прекъсване на търговските връзки на страната с останалите 27 членки на Европейския съюз. Вместо това последваха години на преговори. Великобритания не напусна официално блока до края на януари 2020 г., а дори и тогава имаше 11-месечен преходен период. Това замъгли икономическите ефекти, тъй като правилата за търговия не се промениха фундаментално до 2021 г., четири години и половина след вота.
Но новите търговски сделки не компенсираха загубите от Брекзит. По-голямата част от икономическите разходи дойдоха от добавянето на търговски затруднения с пазара от 450 милиона души на прага на Великобритания.
Търговското споразумение от 2021 година запази нулевите мита в по-голямата им част, но издигна други бариери пред търговията чрез въвеждане на допълнителна документация, гранични проверки и нови регулации. Брекзит намали износа на стоки и услуги от Великобритания за Европейския съюз с около 12 процента, а вноса от блока с около 16 процента, според Центъра за европейска реформа. Британският износ на селскостопанска продукция и храни беше ударен особено тежко, спадайки с близо 30 процента.
Брекзит даде на Великобритания свобода да подписва свои собствени търговски сделки, заменяйки споразуменията, определени от Европейския съюз. Но въпреки че оттогава Великобритания е подписала 39 търговски сделки, обхващащи 72 държави, това не компенсира загубената търговия с Европейския съюз.
Британският бизнес все още усеща болезнените последствия. Един от първите и най-големи икономически ефекти от вота за Брекзит беше замразяването на бизнес инвестициите, тъй като компаниите се свиха по време на несигурността от продължителните търговски преговори и политическата нестабилност.
САЩ
"Великобритания все още смята цената на Брекзит 10 години след гласуването", гласи заглавието на в. "Ню Йорк таймс".
Позовавайки се на спада в търговията и инвестициите, повечето анализатори са съгласни, че икономиката на Великобритания е по-малка, отколкото е щяла да бъде, ако страната беше останала част от ЕС.
Има ли някой, който е спечелил от това? "Професиите и секторите, които печелят, са консултантите, адвокатите и вероятно митническите агенти", заявява Антон Списак, старши научен сътрудник в Центъра за европейска реформа. Но като цяло Брекзит е оказал "много негативно въздействие" върху икономиката, добави той.
Един от най-големите ефекти е върху миграцията. Вместо да намали имиграцията, както очакваха много от поддръжниците на Брекзит, се наблюдава голям приток на хора от държави извън Европейския съюз. Те се сблъскват с различни визови изисквания и носят различни умения, което преобразува пазара на труда.
Много отрасли, като хотелиерството, преработката на храни, здравеопазването и социалните грижи, се борят с допълнителни разходи и сътресения, след като загубиха традиционната си работна сила.
"Всъщност сме едва в началните етапи на разбирането как ще се отрази тази наистина дълбока промяна в имиграционните модели на Обединеното кралство след Брекзит", заявява Сара Хол, икономически географ в Кеймбриджкия университет и заместник-директорка на аналитичния център "Обединеното кралство в променяща се Европа".
Лондон запази позицията си на финансов център на Европа. През 2016 година секторът на финансовите услуги се противопостави категорично на Брекзит, който заплашваше ролята на Лондон като врата към Европа. Десетилетие по-късно Лондон запази позицията си на най-големия финансов център в Европа. Въпреки това Лондон все пак загуби значителна част от бизнеса си, като например част от борсовата търговия, преместена в Амстердам, и управлението на активи, преместено в Дъблин.
"Доста неща могат да се променят през следващото десетилетие", заявява Списак от Центъра за европейска реформа. Той обаче не очаква големи промени през следващите две или три години, преди да се проведат следващите общи избори.
И така разходите ще продължат да се натрупват, като най-големият от тях е най-труден за количествено измерване: "всички неща, които не са се случили заради Брекзита."
Франция
Френският в. "Експрес" публикува голямо интервю със сър Дейвид Лидингтън, бивш британски министър по европейските въпроси. "Брекзит не ни донесе нищо добро", смята политикът, видял Брекзита отблизо, като министър по европейските въпроси в правителството на Дейвид Камерън. Преди 10 години Дейвид Лидингтън се застъпи за оставането на Великобритания в ЕС. Десет години по-късно той го определя като "катастрофа".
Швейцария
Преди 10 години, британските евроскептици разглеждаха Швейцария като модел за освобождаване от влиянието на Брюксел. През 2026 г. проевропейски настроените виждат в нея начин да се сближат отново с ЕС, пише в. "СуисИнфо".
Един полусериозен отговор би бил, че никой не разбира какво всъщност представлява швейцарският модел. Дори в Швейцария това не винаги е ясно. За едни става дума за "почти членство по мярка" в ЕС. За други това са основите на една дългогодишна борба за оставане извън Съюза.
В контекст, толкова напрегнат като този на референдума за Брекзит, тази неяснота можеше да се окаже полезна. Изглеждаше, че Швейцария получава от Европа това, което Обединеното кралство винаги е искало: "да максимизира ползите от икономическата интеграция и да минимизира загубите на суверенитет", както го формулира Сандра Лавенекс, професор по европейска и международна политика в Женевския университет.
Въпреки това "в началото явно имаше неразбиране на ограниченията на швейцарския модел", добавя тя. Достъпът до вътрешния пазар на ЕС не е безплатен. В рамките на пакета от двустранни споразумения Швейцария приема големи части от европейското право, без да има реално право на глас при изготвянето му.
Тя приема също така свободното движение на хора – "червена линия" за Лондон след Брекзита. И въпреки образа на политическа стабилност, който излъчва Швейцария, отношенията с ЕС от години са гореща политическа тема там, както и в Брюксел.