Десет милиарда души на Земята? Подобна ситуация не е устойчива, казва Джон Кери

С близо десет милиарда души до 2050 г. нарастването на световното население е неустойчиво, смята специалният пратеник на САЩ по въпросите на изменението на климата Джон Кери, който обаче не иска от сънародниците си да се откажат от пържолите си.
През ноември световното население официално надхвърли 8 милиарда души, което е повече от три пъти повече от броя му през 1950 г. В момент, когато нуждите от храна и енергия вече излагат на риск ресурсите и климата на планетата, според прогнозите на ООН тази цифра ще наближи десет милиарда (9,7) до средата на века. 
"Лично аз не смятам, че това е устойчиво", заяви Джон Кери в интервю за АФП в Осло във вторник. "Трябва да определим как да се справим с въпроса за устойчивостта и броя на хората на планетата, за които трябва да се грижим".
Земята вече се е затоплила с около 1,2 градуса спрямо прединдустриалната епоха, което оставя много малко възможности за постигане на целта на Парижкото споразумение за ограничаване на затоплянето до 1,5 градуса.
Самото изхранване на 8 милиарда гладни хора понастоящем генерира повече от една четвърт от емисиите от газове с парников ефект, отговорни за изменението на климата: около 40% се дължат на животновъдството и хранителните отпадъци, а останалите са свързани с производството на ориз, използването на торове, освобождаването на земни площи за селскостопански цели и обезлесяването.
Един трагичен ефект на бумеранга е, че изменението на климата на свой ред усложнява производството на храни чрез засушавания, наводнения и други екстремни метеорологични явления.
"Бил съм в редица африкански страни, където много се гордеят с нарастващата раждаемост, но фактите са, че тя не е устойчива в настоящето, а какво остава за бъдещето", казва Джон Кери.
 "Не съм застъпник на намаляване на населението. Смятам, че животът на планетата е такъв, какъвто е, и че трябва да уважаваме живота, но бихме могли да се справим по-добре по толкова много начини", допълва 79-годишният американец.
Няма диктат
Избягване на пътуванията със самолет, ядене на по-малко месо, подобряване на изолацията на жилищата: част от усилията за борба с изменението на климата включват промяна на навиците ни.
Според доклад, публикуван в петък от норвежката Агенция по околна среда, Норвегия например би могла да намали емисиите си за периода 2024-2030 г. с 4,5 млн. тона еквивалент на въглеродния двуокис, ако нейните 5,5 млн. жители спазват препоръките на здравните власти относно храненето.
Една от основните сред тях: консуматорите на много месо да се придържат към по-малко от 500 грама червено месо седмично.
Въпреки че според изчисленията на учените ще са нужни още пет планети, за да се осигури на всички хора хранителен режим, като този на американците или бразилците, обаче не може да става и дума Кери да призове сънародниците си да понамалят хамбургерите.
"Не. Смятам, че хората трябва сами да вземат решенията за себе си. Това, което бих препоръчал да правим, обаче е да променим практиката си по отношение на начина, по който храним добитъка", подчертава той.
"Днес има много, много нови технологии и практики на възстановителното (регенеративно) земеделие: бихме могли да произвеждаме всякакви земеделски продукти с много по-малко поражения за земите и с много по-малък разход на ресурси".
С риск да разстрои много експерти, бившият държавен секретар на Барак Обама, който загуби президентските избори в САЩ през 2004 г. от Джордж Буш-младши, отхвърля наложените "отгоре" промените в навиците.
"Не мисля, че трябва да се искат жертви в начина на живот, за да се постигне необходимото", заявява той.
"Можем да имаме по-добър начин на живот, да се храним по-добре и да изхранваме повече хора, ако спрем да разхищаваме толкова много храна. Има много възможности, без да се налага да казваме на някого: "Хей, ще те принудим да...".
(БТА)
(Асен Георгиев)