Дипломатическият спор между Сеул и Киев се задълбочава

Южна Корея и Украйна се оказаха замесени в безпрецедентен дипломатически спор след речта на украинския президент Володимир Зеленски пред Общото събрание на ООН на 23 септември, когато той разкри, че двама пленени севернокорейски войници са прехвърлени в Сеул.
В събота посланикът на Южна Корея в Киев Пак Ки-чхан се завърна в родината си, след като в четвъртък бе извикан заради възникналото напрежение, съобщи в. „Корея Хералд“.
Сеул заяви, че с изявлението на Зеленски е било нарушено споразумение за поверителност, което може да изложи на риск семействата на военнопленниците, които все още се намират в Северна Корея, припомни „Дойче веле“.
Миналата седмица президентът на Южна Корея И Дже-мьон призова Киев да поднесе „публично извинение“ и заяви, че страната му ще предприеме „допълнителни мерки“, ако това не се случи. Той посочи, че по време на трансфера на военнопленниците „украинската страна е поискала информацията да остане поверителна и е получила съгласие, но впоследствие едностранно я е разгласила“.
И Дже-мьон допълни, че след като е бил проявен „максимален такт“, Киев вместо това го е представил за „лъжец“, отричайки съществуването на споразумение за поверителност.
Украинският външен министър Андрий Сибига нарече случая „дипломатическо недоразумение“, а съветникът по комуникациите на украинския президент Дмитро Литвин написа във Фейсбук, че не е имало споразумение за неразгласяване на информацията и че би било неправилно да се прикрива къде са предавани военнопленниците.
Въпреки спора Украйна остава отворена за възобновяване на конструктивния диалог с Република Корея, заяви говорителят на украинското Министерство на външните работи Георгий Тихий, цитиран от Укринформ.
По думите му, преди Пак да бъде извикан в Сеул, той е бил поканен в украинското външно министерство, за да му бъде представена украинската позиция и да бъдат потърсени конструктивни решения.
„Представихме му позицията на украинската страна. Убедени сме, че дипломацията трябва да надделее над емоциите. Въпреки решението на Сеул да извика посланика си, Украйна остава отворена за възстановяване на конструктивния диалог, дори това да отнеме време“, заяви дипломатът.
Впоследствие Южна Корея съобщи, че е получила извинение от Украйна за разгласяването на информацията, но южнокорейският външен министър Чо Хюн заяви, че то не е отговорило на очакванията на правителството.
Външното министерство в Сеул не уточни кога посланик Пак Ки-чхан ще се върне в страната, но посочи, че консултациите с Украйна ще продължат, съобщи „Евронюз“.
Позицията на южнокорейските партиии относно спора не е единодушна. Депутатката от основната южнокорейска опозиционна партия „Сила на народа“ На Кьон-вон влезе в спор с управляващата Демократическа партия, след като тя разкритикува намерението ѝ да изпрати писмо с благодарност до украинския президент Володимир Зеленски за прехвърлянето в Южна Корея на двамата севернокорейски военнопленници, написа в. "Корея таймс".
В петък На Кьон-вон  заяви, че ще изпрати писмо до Зеленски, в което ще изрази дълбоката си признателност за неговото „великодушно решение“ да позволи на двамата военнопленници, посочени с фамилиите Ри и Пек, да бъдат прехвърлени в Южна Корея в съответствие с желанието им. Намерението ѝ предизвика остри критики от управляващата партия.
По-късно тя определи реакцията на управляващата партия като „абсурдна“.
„След като обявих, че ще изпратя благодарствено писмо до украинския президент за прехвърлянето на севернокорейските военнопленници, депутати от Демократическата партия един след друг се втурнаха да ме нападат като отряд самоубийци“, написа На във Фейсбук.
„Те депутати от Република Корея ли са? Или са членове на севернокорейското ръководство? Депутати от Корейската трудова партия ли са? Защо доброволно действат като рупори на севернокорейския режим?“, посочи тя, визирайки управляващата партия в Северна Корея.
На Кьон-вон  разкритикува и решението за извикването на посланика, като заяви, че то може да подкопае бъдещите усилия за прехвърляне на севернокорейски военнопленници в Южна Корея.
„Със собствените си ръце прекъснахме пътя за спасение на нашите сънародници от Северна Корея и възможността им да избягат от режима“, заяви тя и поиска оставките на външния министър и на други дипломатически служители и представители на службите за сигурност, участвали във вземането на решението, като изтъкна, че това ще бъде от полза единствено за Пхенян и Москва.
Двамата предадени на Сеул войници бяха сред хилядите севернокорейски военнослужещи, изпратени да подкрепят руската война срещу Украйна. След залавянето им в началото на 2025 г. те заявиха, че желаят да се установят в Южна Корея, тъй като при връщане в родината си могат да бъдат подложени на преследване.
Сеул реши да ги приеме, тъй като съгласно законодателството си разглежда Северна Корея като част от собствената си територия и има политика да приема севернокорейски граждани, избягали от родината си, и да им оказва финансова подкрепа.
Южнокорейски представители заявиха, че споразумението за неразгласяване на информация е било сключено заради опасения за сигурността на севернокорейските войници и техните близки в Северна Корея.
Много експерти обаче смятат, че либералното правителство на Южна Корея вероятно се опасява, че разгласяването на пристигането им може да навреди на усилията му за подобряване на отношенията със Северна Корея, отбеляза „Евронюз“.
Севернокорейските държавни медии не са коментирали прехвърлянето на войниците, но в миналото Пхенян е реагирал гневно на случаи на бягство на свои граждани, обвинявайки Южна Корея, че ги отвлича.
Според наблюдатели сътрудничеството с Украйна от друга страна е важно за партньорствата на Южна Корея с редица западни държави, които подкрепят Киев във войната.
Анализаторите смятат, че Зеленски е разкрил прехвърлянето на севернокорейските военнопленници, за да привлече вниманието към опасността от военната подкрепа на Северна Корея за Русия и така да спечели по-голяма международна подкрепа.
Организацията „Хюман райтс уоч“ също изрази опасения във връзка с решението на Украйна да публикува видеозаписите и да разкрие самоличността на войниците предвид възможните последици за семействата им в Северна Корея, включително изтезания, принудителен труд, лишаване от свобода или екзекуция, пише сп. „Тайм“.
Изданието уточнява, че севернокорейските войници са инструктирани да отнемат живота си, вместо да рискуват да бъдат пленени. Според съобщения по случая един от заловените войници се е опитал да се самоубие, преди украински медик да го спре. От гледна точка на Северна Корея войник, който оцелее, като се предаде, или, още по-лошо, избяга в Южна Корея, е предател. Съгласно добре документираната система на режима за колективно наказание три поколения от семейството на избягал от страната човек могат да бъдат подложени на репресии заради връзката си с него.
Като разкри пред ООН в Ню Йорк прехвърлянето на военнопленниците в Южна Корея, Зеленски даде на Пхенян повод да накаже семействата на войниците и да ги превърне в пример за последиците от бягството от страната. 
Междувременно, с разрастването на спора, Украйна обвини Южна Корея, че през август е осигурила 31% от вноса на горива в Русия, пише британският в. „Индипендънт“.
Сеул е „помогнал на Русия да компенсира последиците от загубата на собствения си капацитет за рафиниране“ след украинската атака срещу руска рафинерия, заяви Владислав Власюк, украински експерт по санкциите. По думите му през юли и август Русия е внесла над 176 000 тона петролни продукти от южнокорейски пристанища.
„Тези доставки започнаха точно когато украинските удари срещу руски петролни рафинерии намаляваха обемите на преработка и предизвикваха недостиг на горива в Русия“, написа Власюк във Фейсбук.
Сеул възрази срещу обвиненията, като ги определи като „неверни и неуместни“, и призова Киев да не „подкопава международното доверие без достатъчна проверка на фактите“.
Според анализатори позицията на Южна Корея може да е част от опит за балансиране.
„Правителството на И Дже-мьон може да се колебае дали да увеличи подкрепата си за Киев, докато позицията на администрацията на (американския президент Доналд) Тръмп (относно войната) остава несигурна“, заяви пред „Индипендънт“ Лейф-Ерик Исли, професор по международни изследвания в университета „Ихва“ в Сеул.
„Южнокорейските прогресивни политици също са склонни да поставят отношенията между двете Кореи на преден план и смятат, че един от пътищата към Пхенян минава през Москва“, добави той.
„Това наистина е много жалко“, заяви Тун Джао, старши научен сътрудник във Фондацията „Карнеги“ за международен мир, коментирайки влошаването на отношенията между Киев и Сеул. „Тези търкания обаче отразяват и по-широко противоречие в настоящата външнополитическа ориентация на Южна Корея: Сеул се стреми да извлече ползи от тясното сътрудничество със западните си партньори, като същевременно развива отношения с държави като Китай, Русия и Северна Корея. По-специално президентът И насърчава усилията за взаимодействие с държави от целия геополитически спектър“, добави той.
Подходът на И се различава по своите акценти от този на консервативния му предшественик Юн Сук-йол, чиято администрация следваше по-твърда линия спрямо Северна Корея и задълбочаваше сътрудничеството в областта на сигурността с Вашингтон и Токио.
„Постоянните му опити за сближаване със Северна Корея са показателни. Въпреки категоричното отхвърляне от страна на Пхенян на предложенията на Сеул и открито пренебрежителната му реторика към Южна Корея, И продължава да търси диалог“, посочи Джао.
„Това отразява по-широкото предпочитание за максимално отстояване на практическите интереси на Южна Корея, дори когато това изисква съобразяване с декларираните интереси и чувствителност на правителства, които не споделят политическите ценности или стратегическите възгледи на Сеул.“
Това обаче се случва в момент, когато И работи и за ускоряване на усилията на Южна Корея да разшири износа на оръжие за държавите членки на НАТО, докато Европа увеличава разходите си за отбрана. През юли той участва в срещата на върха на НАТО в Анкара с цел страната му да навлезе на най-големия отбранителен пазар в света и да изгради вериги за доставки с алианса, припомня „Индипендънт“.
Исли определи като е нереалистично „да се продължава да се смята погрешно, че Сеул може едновременно да поддържа отношенията си с Русия и да продава оръжия на Европа, без да се налага да избира между двете“.